Том Клэнси - По заповед на президента

Отгоре на всичко рядко му се беше случвало да утешава децата на човек, когото познава, и никога не бе отнемал дома им. Той поклати глава. Вината не беше негова, такава му бе работата.

В телеграмата се отбелязваше, че в продължение на по-малко от трийсет години Америка на два пъти е помагала за спасяването на тази малка страна, а после я е защитавала като член на НАТО, че между Америка и държавата, която повечето американски граждани биха се затруднили да открият на картата, съществува кръвна и приятелска връзка. И това беше вярно. Каквито и грешки да бе допускала страната му, колкото и да беше несъвършена, колкото и безчувствени да изглеждаха някои нейни действия, Съединените американски щати в повечето случаи бяха постъпвали правилно. Благодарение на тях светът бе станал по-добър и именно по тази причина работата трябваше да се върши.

Инспектор Патрик О'Дей беше благодарен на студа. Кариерата му на следовател наближаваше трийсет години и той не за първи път се намираше сред голям брой трупове. Първият му случай бе в Мисисипи — единайсет жертви от едно неделно училище, взривено от Ку-клукс-клан. Тук поне студът не допускаше ужасната смрад на мъртви човешки тела. Всъщност никога не се беше стремил към високия си пост в Бюрото — «инспектор» бе длъжност с променливо значение от гледна точка на йерархията. В неговия случай, подобно на Дан Мъри, О'Дей работеше като специалист по заплетените дела и от Вашингтон често го пращаха да помага на други места. Добре известен като превъзходен оперативен работник, той можеше да се занимава с истински случаи, били те големи или малки, вместо да ги контролира на високо равнище, което намираше за досадно.

Заместник-директор Тони Карузо беше минал по друг път. Главен специален агент в две оперативни служби, издигнал се до шеф на подготвителния отдел на Бюрото, после поел вашингтонската оперативна служба — достатъчно голяма, за да изисква висок ранг за своя началник, но пък наблюдаваща един от най-лошите оперативни участъци в Северна Америка, Карузо се наслаждаваше на властта, престижа, по-високата заплата и запазеното място на паркинга, които осигуряваше положението му, но отчасти завиждаше на стария си приятел Пат.

— Какво мислиш? — попита Карузо, като гледаше надолу към трупа. Все още трябваше да си светят с фенерчета.

— Не можеш да го използваш в съда като доказателство, но този тип е бил мъртъв часове преди катастрофата.

И двамата наблюдаваха сивокосия експерт от Централната лаборатория, който се въртеше около тялото. Трябваше да се направят всички възможни тестове. Установяването на вътрешната телесна температура беше един от тях — компютърен модел позволяваше да се изведат условията на средата и макар че на данните можеше да се разчита далеч по-малко, отколкото би искал който и да е от шефовете им, 9:46 предишната вечер бе най-късното време на смъртта.

— Ножът е пронизал сърцето — каза Карузо и потръпна при тази мисъл. Не можеше да свикне с бруталността на убийството. Дали един или хиляди мъртъвци, неоправданата смърт си беше неоправдана и броят просто показваше колко живота са били отнети. — Намерихме пилота.

О'Дей кимна.

— Чух. Три лентички, което означава, че е втори пилот. И е бил убит. Значи е възможно онзи да е бил сам.

— От колко души се състои екипажът на такъв самолет? — попита Карузо инспектора от НСБТ.

— От двама. Преди имаше й бордови инженер, но на новите самолети няма. За много продължителните полети могат да вземат резервен пилот, но сега машините са изключително автоматизирани и двигателите никога не спират.

Човекът от лабораторията се изправи, махна с ръка да приберат трупа в чувала и попита:

— Искате ли да чуете предварителните резултати?

— Как мислиш? — отвърна Карузо.

— Със сигурност е бил мъртъв преди катастрофата. Няма наранявания от сблъсъка. Раната на гърдите е сравнително стара. Би трябвало да има контузии от предпазните колани, но няма, само няколко драскотини с адски малко кръв. Кръвта от отсечената глава не е достатъчно. Всъщност няма достатъчно кръв никъде по останките. Да речем, че е бил убит на седалката си в самолета. Коланите са го задържали в седнало положение. След смъртта цялата кръв се изтегля в долните крайници, а когато самолетът се е разбил в сградата, краката му са били откъснати — затова има и толкова малко кръв. Имам да върша още много работа в лабораторията, но най-общо казано, той е бил мъртъв поне три часа преди самолетът да стигне дотук. Ето паспорта му. Нещастно копеле. Предполагам, че не е участвал във всичко това.