Том Клэнси - По заповед на президента

По другия въпрос той вече се беше разпоредил, докато Мауди се къпеше. Отведоха сестра Мария Магдалина в друго херметично затворено отделение, дадоха й дрехи и я оставиха сама. Тя се бе изкъпала, чудейки се какво става и къде се намира. Все още беше прекалено объркана, за да се страхува истински. Подобно на Мауди, сестрата се бе къпала дълго и от това мислите й донякъде се бяха прояснили. Опитваше се да дооформи правилния въпрос, който да зададе. След няколко минути щеше да намери лекар, когото да попита какво става. Да, точно това щеше да направи, помисли си сестра Мария Магдалина, докато се обличаше. Удобните и познати медицински дрехи я успокояваха, а и все още пазеше своята броеница, която беше взела със себе си дори под душа. Беше метална, вместо официалната броеница на религиозния й орден, подарена и още когато преди повече от четирийсет години бе положила първия си обет. Но металът се дезинфектираше по-лесно и тя я беше почистила в банята. Вече облечена, монахинята реши, че най-добрата подготовка за търсенето й на информация ще бъде молитвата, затова коленичи, прекръсти се и започна да се моли. Не чу отварянето на вратата зад гърба си.

Войникът от охранителното подразделение имаше заповед. Той можеше да я изпълни няколко минути преди това, но да наруши уединението на жена, докато е гола и се къпе, щеше да е мерзка постъпка, а и тя нямаше намерение да бяга. Достави му удоволствие да види, че сестрата се моли, обърната с гръб към него. Така трябваше. На осъдените на смърт престъпници винаги се даваше възможност да разговарят с Аллах и лишаването от това беше тежък грях. Толкова по-добре, помисли си той, като вдигна 9-милиметровия си автоматичен пистолет. Сега тя разговаряше със своя Бог…

… а сега вече го правеше лице в лице. Той прибра оръжието в кобура си и извика двамата санитари да почистят след него. И преди беше убивал хора, бе участвал в разстрели на врагове на родината и това беше просто задължение, понякога неприятно, но въпреки всичко задължение. В този случай ръката му бе потреперила. Този път — войникът беше сигурен — бе пратил една душа при Аллах. Колко странно, че се чувстваше добре след екзекуция.

Тони Бретано бе пристигнал със самолет на «Ти Ар Дабъл Ю». Оказа се, че още не е решил да приеме предложението от ръководството на «Локхийд-Мартин», и Райън се радваше, че информацията на Джордж Уинстън не е вярна. Явно точно този род вътрешна информация не му беше достъпна.

— Преди казах «не», господин президент.

— Даже два пъти — кимна Райън. — Да оглавите АРПА и да станете заместник-министър на технологиите. Името ви се споменаваше и за НРО, но изобщо не са ви викали по този въпрос.

— Така чух и аз — потвърди Бретано. Беше нисък и ако се съдеше по свадливостта му, очевидно имаше комплекс от ръста си. Обичаше да показва кой и какъв е и да изтъква научните си степени.

— И сте отказали постовете, защото тук е страшно пренаселено, така ли?

— Много хора, които не вършат нищо. Ако си вършех работата така, акционерите щяха да ме линчуват. Бюрокрацията в министерството на отбраната…

— Ами оправете положението — предложи Джак.

— Не става.

— Не ми казвайте това, Бретано. Всичко, което може да направи човек, може и да развали. Ако смятате, че не можете да се справите, чудесно, само ми го кажете.

— Почакайте…

Райън отново го прекъсна.

— Не, вие почакайте. Видяхте какво казах по телевизията. Нямам намерение да го повтарям. Трябва да поразчистя някои неща и за тази цел имам нужда от подходящите хора. Ако вие не сте такъв, чудесно, ще намеря някой достатъчно твърд…

— Твърд ли? — Бретано едва не падна от стола си. — Твърд? Трябва да ви кажа нещо, господин президент! Баща ми продаваше плодове с количка. Светът не ми е дал нищичко! — Райън се засмя и той замълча за миг, после продължи вече по-спокойно, както подобаваше на председател на корпорация, какъвто всъщност беше: — Не е зле.

— Джордж Уинстън казва, че сте енергичен. Не сме имали подходящ министър на отбраната от десет години. Добре. Когато греша, имам нужда от хора, които да ми го казват. Но мисля, че с вас не съм сбъркал.

— Какво искате да направя?

— Когато вдигам телефона, искам заповедите ми да се изпълняват. Искам да зная, че ако трябва да излагам хора на опасност, те ще са екипирани както трябва, ще са обучени както трябва и поддържани както трябва. Искам всички да се страхуват от онова, което можем да направим. Така работата на външното министерство е много по-лесна — поясни президентът. — Когато бях дете в източен Балтимор и виждах полицай да върви по улица «Монюмънт», знаех две неща. Че не е никак добре да си имам работа с него и че мога да разчитам да ми помогне, ако имам нужда от това.