Том Клэнси - По заповед на президента

— Направете го днес следобед — каза му ван Дам. — Ще уредя интервюирането ви.

— Да, сър.

— И така, значи не можете да станете част от играта на Килти? — попита Джак.

— Не, сър. Не можете да рискувате с мен по какъвто и да било начин.

— Но можете да ме съветвате, нали? Нуждая се от юридически съветник.

— Така става, да, господин президент, мога да правя това.

— Знаете ли, Мартин, след като това свърши…

Райън студено прекъсна шефа на персонала си още преди юристът да успее да реагира.

— Не, Арни, това не. По дяволите! Няма да играя тази игра. Господин Мартин, инстинктът ви ми харесва. Ще играем абсолютно честно. Ще намерим професионалисти, които да движат нещата, и ще се доверим на професионализма им. Писна ми от разни специални не знам какво си. Ако нямаш хора, на които да вярваш, че ще си вършат работата както трябва, за какво, по дяволите, изобщо са назначени там?

— Ти си наивен, Джак.

— И така да е, Арни. — Ван Дам се размърда неспокойно. — Обаче нашата система се управлява от политици още отпреди да съм роден и виж докъде ни докараха! — Райън се изправи и започна да се разхожда из стаята. — Писна ми от всичко това. Какво е станало с честността, Арни? Защо никой не казва на хората проклетата истина? Всичко тук е шибана игра, а не трябва да е така! И проклет да съм, ако не променя това положение. — Джак се обърна към Мартин. — Разкажете ми за онзи случай на ФБР.

Мартин премигна, без да знае защо става дума за това, но така или иначе разказа историята.

— Дори направиха един слаб филм по този материал. Някакви пазители на гражданските права били застреляни от местните членове на Ку-клукс-клан. Двама от тях бяха ченгета и тъй като случаят стигнал до задънена улица, Бюрото се зае с него въз основата на законите за междущатските отношения и гражданските права. По това време двамата с Дан Мъри току-що бяхме постъпили на работа. Тогава бях в Бъфало, а той във Фили. Пратиха ни там заедно с Големия Джо Фицджералд. Той беше един от специалните инспектори на Хувър. Бях там, когато откриха труповете. Гадост — каза Мартин, като си спомни гледката и ужасната смрад. — Единственото, което искали да направят, било да накарат гражданите да се регистрират като гласоподаватели и затова били убити, а местните ченгета не направили нищо по въпроса. Странно, но когато виждате такова нещо, то вече престава да е абстракция. Не е документ, учебникарски пример или филм. Просто, когато гледаш трупове, престояли в земята две седмици, всичко става адски реално. Онези копелета от Ку-клукс-клан бяха нарушили закона и убили свои съграждани, бяха направили нещо, което според Конституцията не е нормално. Е, хванахме ги и прибрахме всички зад решетките.

— Защо, господин Мартин? — попита Джак. Отговорът беше точно такъв, какъвто очакваше.

— Защото съм положил клетва, господин президент. Затова.

— Аз също, господин Мартин.

Информацията беше някак си двусмислена. Иракската армия използваше стотици радиочестоти, и макар че разговорите бяха необичайно много, съдържанието им бе тривиално. Имаше хиляди съобщения, по петдесет едновременно във всеки един момент, а «СТОРМ ТРАК» не разполагаше с достатъчно преводачи, които да следят всичките, макар че трябваше да прави точно това. Командните вериги за старшите офицери бяха добре известни, но бяха шифровани. За щастие предстоеше да пристигне голям брои детектори с примери за системи на шифроване, а за други получаваха сведения по различни канали, щедро възнаграждавани от саудитите.

Използването на радиоканалите беше по-голямо, отколкото обикновено. Старшите иракски офицери навярно се вълнуваха по-малко от електронното радиозасичане, отколкото от това кой подслушва телефонните линии. Този прост факт говореше много на дежурните офицери и в момента дори се подготвяше документ, които трябваше да стигне по йерархичната стълбица до президента.

Огромна антена, наречена «Слонска клетка» заради кръглата си конфигурация, и засичаше, и локализираше сигналите, докато други високи камшичести антени се справяха с останалите задачи. Подслушвателната станция беше построена набързо по време на операция «ПУСТИННА БУРЯ» като средство за събиране на тактическа разузнавателна информация, необходима на съюзническите бойни подразделения, за да бъде по-късно разширена за постоянно подслушване на района. Кувейтците бяха финансирали изграждането на също такава станция, «ПАЛМ БОУЛ», за което бяха възнаградени с голяма част от «плячката».