Том Клэнси - По заповед на президента

— Гледа ли новините тази сутрин, Кларк? — небрежно попита Чавес от вратата.

— Дойдох още в пет. — Джон взе папката с надпис «ПЛАН ИНДИГО». Тъй като ужасно мразеше писмената работа, когато му се налагаше да я върши, го правеше с върховно напрежение, за да се избави колкото се може по-скоро от нея.

— В такъв случай включи телевизора си на Си Ен Ен. — Кларк го направи, като очакваше някакви новини, които биха изненадали службата. Така и беше, но не както очакваше той.

— Дами и господа, президентът.

Трябваше да излезе пред публика незабавно. Всички бяха съгласни по този въпрос. Райън влезе в пресзалата, застана зад подиума и сведе поглед към бележките си. Така бе по-лесно, отколкото да гледа към залата, по-малка и по-неугледна от повечето части на сградата, построена върху някогашния плувен басейн. Имаше осем редици с по шест места. Докато влизаше, забеляза, че всички са заети.

— Благодаря ви, че дойдохте толкова рано — каза Джак, като се стараеше да говори колкото се може по-спокойно. — Да почваме. Последните събития в Ирак засегнаха сигурността на регион, който е от жизнен интерес за Америка и нейните съюзници. Ние отбелязваме без скръб смъртта на иракския президент. Както знаете, тази личност беше отговорна за подстрекаването на две агресивни войни, за бруталното потисничество на кюрдското малцинство в страната и за лишаването на собствените й граждани от основни човешки права. Ирак е държава, която би трябвало да просперира. Тя притежава огромна част от световните петролни залежи, сериозна индустриална база, многобройно население. Единственото, което липсва на тази страна, е правителство, грижещо се за нуждите на гражданите си. Надяваме се, че смъртта на бившия лидер ще даде точно такава възможност. — Джак вдигна поглед от записките си. — Ето защо Америка протяга на Ирак ръка на приятелство. Надяваме се, че ще имаме възможност да нормализираме отношенията си и веднъж завинаги да сложим край на дрязгите между Ирак и неговите съседи в Залива. Наредих на временния външен министър Скот Адлер да се свърже с иракското правителство и да му предложи възможност за среща по въпроси от взаимен интерес. В случай че новият режим желае да разгледа въпроса с човешките права и да се ангажира с провеждането на свободни и честни избори, Америка ще разгледа въпроса за отмяната на икономическите санкции и за бързото възстановяване на нормални дипломатически отношения. Стига вражда. За регион с такива природни богатства не е нормално да е център на раздори и Америка е готова да участва като честен посредник, за да помогне за въдворяване на мир и стабилност, наред с нашите приятели сред държавите в Залива. Очакваме благоприятен отговор от Багдад, така че да можем да установим предварителни контакти. — Президентът Райън остави бележките си настрани и каза:

— Това е краят на официалното ми изявление. Имате ли въпроси?

Реакцията последва незабавно.

— Сър, тази сутрин, както знаете — първи извика репортерът от «Ню Йорк Таймс», — вицепрезидентът Едуард Килти заяви, че той е президент, а не вие. Какво можете да ни кажете по този въпрос?

— Твърдението на господин Килти е безпочвено и няма абсолютно никаква стойност — хладно отвърна Джак. — Следващият въпрос.

Макар да се беше отказал от играта, сега Райън бе обречен да я играе. Никой в залата не остана ни най-малко заблуден от поведението му. Изявлението, което току-що направи, също толкова спокойно можеше да се повери на неговия прессекретар или на официалния говорител на министерството на външните работи. Вместо това той се беше изправил тук пред прожекторите, гледаше към събралите се хора и се чувстваше съвсем като самотен християнин в пълния с лъвове Колизеум.

— Едно допълнение — ами ако наистина не е подал оставка? — настоя същият репортер, успял да надвика крясъците на другите.

— Той наистина е подал оставка. В противен случай аз нямаше да бъда назначен. Ето защо въпросът ви е безсмислен.

— Но, сър, ами ако казва истината?

— Той не казва истината. — Райън дълбоко си пое дъх, както му беше казал да стори Арни, и после продължи с думите, с които ван Дам му бе казал да продължи: — Господин Килти напусна поста си по молба на президента Дърлинг. Всички знаете причината. ФБР го разследва по обвинение в сексуален тормоз по времето, когато е бил сенатор. Става дума за упражняване на сексуално насилие — да не кажа… — което Райън всъщност направи, — … изнасилване на една от неговите секретарки в Сената. Оставката му беше част от… сделка, за да се избегне съдебен процес. — Точно в този момент Райън замълча, изненадан от това, че лицата на събралите се са леко пребледнели. Той току-що беше хвърлил ръкавица и тя бе вдигнала голям шум при падането си на земята. Следващата вдигна още по-голям. — Вие знаете кой е президентът. А сега ще можем ли да продължим с проблемите на страната?