Том Клэнси - По заповед на президента

— Да, така е, Бари. Навярно трябва да започна с пояснението, че през повече от трийсетгодишния ми обществен живот това е най-трудното нещо, което ми се е налагало да правя. — Гласът на Килти беше сериозен и сдържан; напомняше стила на есе от Емерсън 18 18 Ралф Уолдо Емерсън (1803-1882) — американски есеист и поет. — Б.пр. , бавен, ясен и болезнено тържествен. — Както знаете, президентът Дърлинг ме помоли да се оттегля от поста си. Причината за това беше поведението ми от времето, когато бях сенатор. Бари, не е тайна, че личното ми поведение невинаги е било за пример. Това се отнася за много хора в обществения живот, което не е извинение и аз не твърдя такова нещо. Когато двамата с Роджър обсъждахме положението, ние се съгласихме, че най-добре за мен ще е да подам оставка и така да му дам възможност да си избере нов партньор за изборите по-късно през тази година. Възнамеряваше да назначи на моя пост Джон Райън като временен вицепрезидент.

Бях доволен от това. Прекарал съм в обществения живот много време и идеята да се пенсионирам, за да играя с внуците си, а може би и да попреподавам малко, ми се стори доста привлекателна. И така, аз се съгласих с искането на Роджър в интерес на… е, всъщност за благото на страната. — Килти направи многозначителна пауза. — Но в действителност не успях да подам оставката си.

— Добре — каза кореспондентът и вдигна ръце, като че ли за да улови бейзболна топка. — Струва ми се, че наистина трябва да изясним това, сър. Какво точно се случи?

— Бари, отидох в министерството на външните работи. Ти знаеш, Конституцията посочва, че когато президентът или вицепрезидентът подават оставка, тя се представя на министъра на външните работи. Срещнах се с министър Хансън насаме, за да обсъдим въпроса. Всъщност вече си бях написал оставката, но формата й не беше подходяща и Брет ме помоли да я напиша отново. Така че се върнах вкъщи, като смятах, че ще мога да направя това на следващия ден.

Никой от нас обаче не очакваше събитията от онази вечер. Те ме потресоха ужасно, както и всички. В моя случай, както знаете, този брутален и коварен акт доведе до смъртта на толкова много мои приятели, с които съм работил в продължение на години. Но всъщност аз изобщо не съм напускал поста си. — Килти сведе поглед за миг и прехапа устни, после продължи: — Бари, щях да съм доволен от положението. Дадох думата си на президента Дърлинг и бях напълно готов да я удържа… Но не мога. Просто не мога. Нека ви обясня. — Килти погледна право в камерата. — Познавам Джак Райън от десет години. Той е прекрасен и смел човек, който достойно служи на страната ни, но за съжаление не е човекът, който е в състояние да я излекува. Онова, което каза снощи в опита си да се обърне към американския народ, го доказва. Как можем да очакваме правителството ни да работи в тези условия без опитни, способни хора, които да заемат овакантените постове?

— Но той е президентът — нали? — попита Бари, като едва вярваше на онова, което правеше и което чуваше.

— Бари, той дори не знае как да проведе правилно разследване. Вижте какво каза снощи за инцидента. Едва е изтекла една седмица и той вече твърди, че знае какво се е случило. Може ли някой да повярва в това? — скръбно попита Килти. — Може ли някой наистина да повярва в това? Кой контролира това разследване? Кой всъщност го провежда? На кого се докладва? И да разполага със заключение само за една седмица? Как може американският народ да повярва в това? Когато беше убит президентът Кенеди, разследването отне месеци. Провеждаше се от председателя на Върховния съд — защо? Защото трябваше да сме сигурни, ето защо.

— Извинете ме, господин вицепрезидент, но това всъщност не отговаря на въпроса ми.

— Бари, Райън никога не е бил вицепрезидент, защото аз изобщо не съм подавал оставка. Той дори не е положил клетвата, задължителна, за да заеме поста.

— Но…

— Смятате, че искам да правя това ли? Нямам избор. Как можем да възстановим Конгреса и изпълнителната власт с аматьори? Снощи господин Райън каза на губернаторите на щатите да му пратят хора без опит в управлението. Как хора, които си нямат и представа от тази работа, ще са в състояние да пишат закони?… Бари, никога преди не съм предприемал политическо самоубийство. Това е все едно да си един от хората, един от сенаторите по време на процеса срещу президента Андрю Джонсън. Погледът ми е сведен към изкопания ми политически гроб, но трябва да поставя на първо място страната. Трябва. — Камерата показа отблизо лицето му и ясно изписаната на него болка. Човек едва ли не можеше да види сълзи в очите му, докато Килти заявяваше своя самопожертвователен патриотизъм.