Том Клэнси - Дъга Шест

— Пиърс — отвърна Нунън. — нови двама на около двеста метра южно от сегашната ви позиция. Двойката продължава да се придвижва бавно на изток, тръгнали са към Мактайлър и Патерсън.

— Пиърс, тук Команда. Стой на място — заповяда Кларк.

— Прието, Команда.

След което Пиърс вдигна радиостанцията от тялото на мишената си и я остави включена. Нямаше какво друго да прави, затова бръкна в джоба на панталона на убития. И така, установи той след минута, той току-що беше убил Джон Килгор, доктор по медицина, от Бингамтън, Ню Йорк. „Кой си ти?“ — дощя му се да попита мъртвото тяло, но този приятел Килгор нямаше да може повече да отговаря на никакви въпроси, пък и кой ли можеше да каже със сигурност, че отговорите му ще са смислени?

— Окей, проверка на всички — произнесе гражданското уоки-токи през скенера на Нунън.

Хенриксен беше навлязъл съвсем малко навътре в гората и се надяваше, че хората му имат достатъчно мозък в главите си, за да стоят неподвижно на място, след като си намерят добри позиции. Тревожеше го предстоящата поява на войниците, ако наистина бяха такива. Неговите хора бяха малко прекалено нетърпеливи и малко прекалено тъпи. Радиото му запращя и гласовете започнаха един през друг да се отзовават на заповедта му, с изключение на двама.

— Килгор и Маклийн, докладвайте. — Нищо. — Джон, Кърк, къде сте, по дяволите?

— Това е двойката, която свалихме — обади се Пиърс към Команда. — Искаш ли да му кажа?

— В никакъв случай, Пиърс, ум имаш ли! — сърдито отвърна Пиърс.

— Шефе, май нямаш никакво чувство за хумор — отбеляза Лоасел и сви рамене.

— Кой е най-близко до тях? — попита след това гласът по радиото.

— Аз и Доусън — отвърна друг глас.

— Окей, Берг и Доусън, придвижете се на север, без да бързате, и вижте каквото може да се види, ясно?

— Окей, Бил — отзова се още един глас.

— Към нас идва още бачкане, Луис — каза Пиърс.

— Уи — съгласи се Лоасел. И посочи. — Онова дърво, Майк.

Беше поне три метра в диаметър, забеляза Пиърс. От бичметата само на това дърво човек можеше да си построи къща. И то голяма къща.

— Пиърс и Лоасел, тук Команда, две цели току-що тръгнаха към вас, почти право на юг, плътно един до друг.

Дейв Доусън беше обучаван в американската армия преди петнадесет години и знаеше достатъчно, за да изпита притеснение. Каза на Берг да се държи плътно до него и поведе напред.

— Команда, Патерсън, забелязвам движение пред мен, на около двеста метра.

— Горе-долу е така — каза Нунън. — Тръгнаха точно към Майк и Луис.

— Патерсън, тук Команда, пропусни ги.

— Прието — потвърди Ханк Патерсън.

— Това не е много честно — отбеляза Нунън, взирайки се в тактическата картина на екрана.

— Тимъти, „честно“ за мен означава да си прибера всички хора живи и здрави у дома. Да им го начукам на другите — реагира Кларк.

— Щом казваш, шефе — отстъпи агентът на ФБР.

Двамата, той и Кларк, виждаха как мигащите точици се приближават към двете неподвижни, етикирани с буквите Л и П. След пет минути двете неидентифицирани точки на екрана угаснаха и не се появиха повече.

— Това означава, че нашите свалиха още двама, Джон.

— Боже мой, това нещо направо е вълшебно — възкликна Кларк, след като Пиърс и Лоасел се обадиха да потвърдят това, което инструментът вече им беше показал.

— Чавес до Команда.

— Окей, Динг, казвай — отвърна Кларк.

— Можем ли да използваме този инструмент, за да тръгнем срещу тях?

— Така мисля. Тим, можем ли, да речем, да разположим момчетата си зад тях?

— Разбира се. Виждам къде са всички, въпрос само да задържим нашите на чисто, докато ги прекараме навътре и после стесним кръга.

— Доминго, Нунън казва, че може да го направи, но ще мине време, докато се получи както трябва, затова просто използвайте главите си.

— Ще направя всичко, каквото мога, шефе — отзова се Чавес.

Минаха двадесетина минути преди Хенриксен да се опита да се свърже с Доусън и Берг, само за да разбере, че и те не отговарят. Там ставаше нещо лошо, но той нямаше никаква представа какво точно. Доусън беше бивш войник, а Килгор — опитен и ловък ловец, и въпреки това и първата, и втората двойка сякаш изведнъж пропаднаха вдън земя. Какво ставаше там? Да, тук някъде имаше войници, но никой не можеше да бъде чак толкова добър. Нищо друго не му оставаше освен да остави хората си пръснати там, из леса.

Патерсън се придвижи, заедно със Скоти Мактайлър. Първите триста метра вървяха на запад-северозапад, след това обърнаха на юг, придвижваха се бавно и тихо и благославяха учудващо голата земя в гората — до нея стигаше твърде малко слънце, за да може да израсте трева. Стив Линкълн и Джордж Томлинсън също се придвижваха в екип, като заобиколиха две мигащи точици и се озоваха зад тях.