Том Клэнси - Дъга Шест

— Това ми харесва — заяви Дейв Доусън и вдигна пушката си Г-3. Черното германско оръжие беше много добре балансирано и с чудесен мерник. Той беше старши по охраната на обекта в Канзас и никак не му допадаше идеята да го върнат и да го вкарат в затвора до края на живота му. — Сега какво правим, Бил?

— Разделяме се по двойки. Всеки взима една от тези — Хенриксен започна да им раздава ръчните радиостанции. — Мислете. Не стреляйте, преди да ви кажем.

— Ясно, Бил. Ще им покажа на тези копелета какво може един ловец — заяви Килгор. Той беше в двойка с Кърк Маклийн.

— Това също. — Хенриксен отвори друга врата и им показа камуфлажните якета и панталони, които трябваше да облекат.

— Какво можем да направим, за да се защитим, Бил? — попита Стив Берг.

— Можем просто да ги избием тия типове! — отвърна Килгор. — Те не са ченгета и не са дошли тук, за да ни арестуват, нали, Бил?

— Не са, и при това не са се идентифицирали, така че законът е… законът в този случай е неясен, момчета.

— Ние сме в чужда страна. Така че тия типове сигурно са нарушили закона с това, че са тук, а ако някой иска да ни нападне с оръжие, имаме право да се защитим, нали така? — попита Бен Фармър.

— Ти можеш ли да се оправиш? — обърна се Берг към Фармър.

— Аз съм бивш морски, миличък. Леко въоръжение, фронтова линия… имам представа к’во ще става навън. — Фармър изглеждаше уверен и като всички останали беше бесен, че им бяха объркали плановете.

— Така, аз командвам, ясно? — каза Хенкриксен. Сега той разполагаше с тридесет въоръжени мъже. Това щеше да е напълно достатъчно. — Оставяме ги да се приближат. Ако видите някой от тях да тръгва към вас с насочено оръжие, сваляте го. Но бъдете търпеливи! Пуснете ги да дойдат наблизо. Не хабете боеприпаси. Те не могат да останат тук дълго без припаси и имат само един хеликоптер, с който да…

— Вижте! — каза Маклийн.

Черният вертолет кацна на далечния край на пистата, на около два километра от сградата, и от него скочиха трима–четирима души и се затичаха към гората.

— Окей, бъдете внимателни и мислете, преди да действате.

— Давайте да ги оправим — заяви настървено Килгор и махна на Маклийн да го последва.

— Напускат сградата — каза Нунън. — Около тридесет души са. — Той вдигна глава, за да се ориентира на терена. — Тръгват към гората. Може би… се канят да ни направят засада?

— Ще видим. Екип 2, тук Команда — каза Кларк в микрофона на радиостанцията.

— Тук Водач две, Команда — отзова се Чавес. — Виждам хора, които излизат на бегом от сградата. Въоръжени са.

— Прието, Динг. Действаме според инструкциите.

— Разбрано, Команда.

Екип 2 беше в пълен състав, с изключение на Хулио Вега, който току-що беше пристигнал с втория курс на хеликоптера. Чавес се обърна към хората си по радиото и ги раздели на обичайните двойки, след което разтегли фронта си на север към гората, като самият той остана на южния фланг. Екип 1 беше оперативният резерв на пряко разположение на Джон Кларк до командния пост.

Нунън наблюдаваше придвижването на стрелците на Екип 2. Всяка приятелска мигаща точица бе означена с буква, за да знае кой къде е по име.

— Джон — попита той, — кога разрешаваме стрелба?

— Търпение, Тим — отвърна Шестица.

Нунън беше коленичил на влажната трева, лаптопът му бе поставен върху едно паднало дърво. Батериите трябваше да стигнат за пет часа, а в сака си имаше още два резервни комплекта.

Пиърс и Лоасел водеха в челото, навлизайки на около половин километър в джунглата. И на двамата не им беше за първи път. Майк Пиърс беше работил на два пъти в Перу, а Лоасел беше изпълнявал три пъти подобни задачи в Африка. Но това, че заобикалящата ги среда им беше позната, все пак не можеше да се нарече пълен комфорт. И двамата се безпокояха от змиите, докато си пробиваха път през гъстия храсталак, сигурни, че лесът гъмжи от тях, било отровни, или готови да ги глътнат наведнъж. Температурата се повишаваше и двамата войници се потяха под маскировъчния си грим. След десетина минути си намериха удобно място за пост до едно паднало дърво, с приличен радиус за пряк прицел около тях.

— Имат радиостанции — докладва Нунън. — Искаш ли да им ги извадя от строя? — Вече бе настроил заглушителя си.

Кларк поклати глава.

— Още не. Нека да ги послушаме малко.

— Добре. — Агентът на ФБР превключи радиоскенера към говорителя.

— Страхотно място — произнесе нечий глас. — Погледни само тези дървета, човече!