Том Клэнси - Дъга Шест

— Прихванахме целите си — докладва Мактайлър.

На екрана на Нунън те, изглежда, се намираха на по-малко от сто метра разстояние, точно зад тях.

— Свалете ги — заповяда Кларк.

Двамата мъже гледаха на изток, встрани от бойците на ДЪГА, единият прикрит зад дърво, а другият легнал на земята.

Изправеният беше Марк Уотърхауз. Патерсън се прицели внимателно и пусна трите патрона в откос. Ударите блъснаха Марк в дървото, той изтърва пушката и тя издрънча на земята. Това накара залегналия да се обърне и да стисне по-здраво оръжието си, тъкмо когато улучиха и него. Рефлективното движение на ръката му дръпна спусъка, произвеждайки десет изстрела напосоки из гората.

— О, по дяволите! — каза Патерсън по радиото. — Това беше мой гаф. Пушката му е била нагласена на рокендрол, Команда.

— Какво беше това, какво беше това… кой стреля? — извика Хенриксен по радиото.

Това само улесни Томлинсън и Линкълн. Двете им мишени скочиха от позицията си и погледнаха в свое ляво, оголвайки се на пълна видимост. Двамата паднаха миг по-късно, а след още няколко секунди командващият глас по вражеското радио ги призова за поредна проверка. Този път се оказа, че списъкът е съкратен с осем имена.

По това време ДЪГА бяха по-скоро зад, отколкото пред хората на Хенриксен, премествайки се на нови позиции по програмирана на компютъра на Нунън схема.

— Можеш ли да ме включиш на тяхното радио? — попита Кларк агента на ФБР.

— Лесна работа — отвърна Нунън, завъртя един ключ и пъхна жака на микрофона в радиоскенера. — Ето.

— Здравейте — заяви Кларк по цивилната радиочестота. — Свалихме вече осем души от вашите.

— Кой е това?

— С Хенриксен ли говоря? — попита вместо отговор Джон.

— Кой си ти, по дяволите? — настоя гласът.

— Аз съм този, който избива хората ти. До момента свалихме осем от тях. Изглежда, разполагате с още двадесет и двама. Искаш ли да убия още?

— Кой си ти бе, мамицата ти?

— Името ми е Кларк, Джон Кларк. А ти кой си?

— Уилям Хенриксен! — изрева в отговор гласът.

— Аха, значи ти си онзи, бившето ФБР. Предполагам, че си видял Уил Джиъринг тази заран. Както и да е. — Кларк замълча. — Ще ти кажа само следното: оставете оръжията на земята, излезте на открито с вдигнати ръце и няма да застреляме повече нито един. Иначе ще ви избием до един, Бил.

Последва дълга пауза. Кларк се зачуди какво ли щеше да направи гласът от другата страна, но след минута той направи точно това, което Джон очакваше.

— Слушай всички, слушай внимателно. Изтегляй се веднага към сградата! Всички да се изтеглят веднага!

— ДЪГА, тук Шест, очаква се придвижване назад към сградите на комплекса, веднага. Стреляй — каза Кларк по кодираната радиовръзка.

Паниката в гласа на Хенриксен по радиото се оказа заразителна. Веднага се чу трещене на счупени клони и топуркане на хора през гората — тичаха през храстите, насочили се направо към откритото пространство, на което повечето от тях излязоха, без дори да се замислят.

Това много улесни Хомър Джонстън. Някакъв облечен в зелено мъж се появи иззад дърветата и се затича към тревната ивица до пистата. Оръжието, което стискаше в ръцете си, го превръщаше в противник и Джонстън изстреля само един куршум, който го прониза между плешките. Мъжът направи още една колеблива крачка, залитна и рухна.

— Снайпер Две-едно, свалих един северно от пистата! — докладва снайперистът.

За Чавес целта се оказа още по-пряка. Динг се беше прислонил зад едно голямо дърво, когато чу шумовете, идващи към него от двамата мъже, които беше проследил. Когато прецени, че са на около петдесет метра, пристъпи иззад дебелия ствол и видя, че са се засилили в друга посока. Чавес пристъпи наляво, забеляза единия и прикладва. Тичащият мъж го забеляза и понечи да вдигне пушката си. Дори успя да стреля, макар и в земята, преди да получи куршум в лицето и да се срине като чувал с грах. Другият зад него закова на място и се втренчи в Чавес.

— Хвърли тая шибана пушка! — изкрещя му Динг, но човекът или не го чу, или не искаше да го чуе. Дулото на пушката му започна да се издига, но и той, като партньора си, не успя. — Тук Чавес, току що свалих двама. — Възбудата на момента замаскира срама от толкова лесната битка. Това тук си беше чисто убийство.

За Кларк всичко приличаше на трупане на точки, като в някаква ужасна гладиаторска игра. Непознатите примигвания на компютъра на Нунън започнаха да изгасват едно след друго със спирането на сърцата и с тях — на генерираните от тях електронни сигнали. След още пет минути той преброи четири от първоначалните тридесет проследени сигнала, и всички те тичаха към зданието.