Том Клэнси - Дъга Шест

Какво друго можеха да извадят срещу тях? Можеха да имат контейнера за разпръскване на „Шива“ на Джиъринг. Това щеше да е трудно да се оспори, но пък какво всъщност можеше да означава то? Можеше да означава, ако попаднеше в компетентни ръце, че Джиъринг е носил потенциално биологическо оръжие. Джиъринг можеше да каже пред някой американски прокурор, че го е получил от корпорация „Хоризонт“, но никой работил по тази част на Проекта нямаше да признае, че го е правил, така че, не, нямаше да има никакви неоспорими доказателства, които да подкрепят това твърдение.

Окей, по негови сметки имаше петдесет и трима души от „Хоризонт“ и „Глобъл Секюрити“, които знаеха за Проекта всичко от игла до конец. Работата по ваксини А и Б можеше да се обясни с медицинско изследване. Вирусът „Шива“ и запасите от ваксината щяха да се изгорят за броени часове и нямаше да остане никакво веществено доказателство.

Това беше достатъчно… е, да речем, почти достатъчно. Те все пак държаха Джиъринг и Джиъринг, ако проговореше — а той щеше да проговори, Хенриксен беше сигурен в това, защото Бюрото си имаше начини да измъква информация от устата на хората — щеше да направи живота доста неприятен за Брайтлинг и куп други хора, включително за него самия. Вероятно щяха да избегнат присъда, но унижението от един съдебен процес — а и нещата, които разкритията щяха да породят, непредпазливите коментари, направени от някои членове на Проекта пред външни хора, щяха да се заплетат… а и съществуваше Попов, който можеше да свърже Джон Брайтлинг и него самия с терористичните действия. Но те пък можеха да обвинят Попов за убийството на Фостър Хъникът и това щеше да зацапа всичките му обвинения… най-добре щеше да е да се окажат извън обсега на правораздавателните органи, докато се мъчат да съберат доказателства по случая. Това означаваше Бразилия, алтернативния проект в джунглите западно от Манауш. Можеха да се отправят натам, защитени от чудесните закони на Бразилия, недопускащи екстрадиция, и да се заемат да проучват джунглата… да, това изглеждаше разумно. Добре, помисли си той, имаше списък на пълните членове на Проекта, онези, които знаеха всичко. Онези, които, ако ФБР се добереше до тях и ги разпиташе, можеха да ги изпратят до един на въжето. Той разпечата списъка на въпросните фанатици, напъха страниците в джоба на ризата си и се върна при Брайтлинг.

— Наредих на пилотските екипажи да загряват — каза му Брайтлинг, още щом влезе.

— Добре — кимна Хенриксен. — Мисля, че за момента Бразилия изглежда много подходяща. Ако не друго, ще инструктираме подробно персонала как да се справим с това, как да се държат, ако някой започне да им задава въпроси. Можем да се оправим, Джон, но трябва да пипаме много умно.

— А планетата? — попита тъжно Карол Брайтлинг.

— Карол — отвърна Бил. — Ти гледай първо да си опазиш задника. Не можем да спасим планетата зад решетките на федералния наказателен в Марион, но ако го отиграем умно, можем да лишим от доказателства всеки, който се заеме да ни разследва, а без тях сме спасени, хора. Сега — той измъкна списъка от джоба си — това са единствените лица, които трябва да защитим. Всичко петдесет и трима души, а отвън разполагаме с четири готови за полет гълфстрийма. Можем да извозим всички наведнъж до Алтернативен проект. Някакви възражения?

Джон Брайтлинг поклати глава.

— Не, аз съм с теб. Това може ли да ни предпази от закона?

— Така мисля. Попов може да се окаже проблем, но той е убиец. Преди да отлетим, ще докладвам за убийството на Хъникът до местната полиция. Това ще компрометира стойността му като свидетел — ще изглежда все едно че съчинява разни приказки, за да отърве задника си от ласото, каквото са използвали тук, в Канзас, навремето, за да екзекутират убийци. Ще взема от Маклийн и Килгор изявления на запис и ще го подхвърлим на местната полиция. Може да не се окаже достатъчно, за да го осъдят, но ще му създаде доста неприятности. Така се прави. Счупваш веригата от доказателства на противника и дискредитираш свидетеля му. След година, година и половина, пращаме адвокатите си да побъбрят с местния щатски прокурор и след това се връщаме. Дотогава стоим на лагер в Бразилия, откъдето можем да управляваме компанията по Интернет, нали?

— Е, няма да е толкова хубаво, колкото го мислехме, но…

— Да — съгласи се Карол. — Но е адски по-добро от живота в един федерален затвор.

— Давай да действаме, Бил — разпореди се Джон.