Том Клэнси - Дъга Шест

— Даа, Тони. Тогава къде е нашето момче? — попита уверено Хенриксен. После физиономията му се промени. — Какво искаш да кажеш? Какво друго знаеш? Окей, ако разбереш нещо друго, обади ми се тук. Хайде. — Хенриксен остави телефона и се обърна към другите двама. — Уил Джиъринг е изчезнал. Не е в стаята си, но багажът и билетите му са там. Все едно че е изчезнал вдън земя.

— Какво значи това? — попита Карол Брайтлинг.

— Не съм сигурен. По дяволите, може да го е блъснала някоя кола на улицата…

— …или може би Попов е избълвал всичко пред неподходящи хора и са го прибрали — предположи изнервено Джон Брайтлинг.

— Попов не знае името му… Хъникът не би могъл да му го каже, той също не познаваше Джиъринг. — И изведнъж Хенриксен си помисли: „О, мамка му, Фостър знаеше как трябваше да бъде пръснат «Шива», нали? О, мамицата му.“

— Какво ти става, Бил? — попита го Джон, забелязал, че нещо никак не е наред.

— Джон, може да си имаме проблем — обяви бившият агент на ФБР.

— Какъв проблем? — попита Карол. Хенриксен обясни и настроението в стаята рязко се промени. — Искаш да кажеш, че те биха могли да знаят?…

Хенриксен кимна.

— Да, това е възможно.

— Боже Господи — възкликна съветничката на президента. — Но ако те знаят, тогава… тогава… тогава…

— Даа — кимна Бил. — Тогава са ни го начукали.

— Какво можем да направим?

— Като начало, да унищожим всички улики. Всичкия „Шива“, всички ваксини, всички записи. Записите са изцяло на компютър, така че просто ги изтриваме. Не би трябвало да има някакви следи на хартия, защото се бяхме разпоредили хората да не разпечатват нищо и да унищожават веднага всякакви бележки на хартия, които са правили. Можем да го направим оттук. От кабинета си имам достъп до всички фирмени компютри и ще унищожа всички записи…

— Всички те са зашифровани — изтъкна Джон Брайтлинг.

— Искаш ли да заложиш срещу декодиращите системи във Форт Мийд? Аз не бих — каза Хенриксен. — Не, всички тези файлове трябва да се заличат, Джон. Виж, можеш да надвиеш разследването за престъпление само ако унищожиш всички веществени доказателства за обвинителите си. Без веществено доказателство не могат да ти направят нищо.

— Какво ще кажеш за свидетелите?

— Най-лесното нещо на света е да се справиш със свидетел. Всеки полуграмотен адвокат може да ги изкара пълни глупаци. Не, когато работех по дела в Бюрото, винаги исках да държа нещо в ръката си, нещо, което да можеш да го подадеш на журито, за да го видят и пипнат. Свидетелствата на очевидец в съда са съвсем безполезни, въпреки всичко, което показват по телевизията. Добре, аз отивам в кабинета си да залича компютърния материал. — Хенриксен веднага напусна, оставяйки двойката Брайтлинг сами.

— Боже мой, Джон — отрони разтревожена Карол. — Какво ще стане, ако хората разберат? Никой няма да го проумее…

— Да разберат, че искахме да ги убием заедно със семействата им? Не, няма да ни разберат — съгласи се сухо съпругът й. — Не мисля, че дори Джо Сикспак и Арчи Бънкър биха ни разбрали напълно.

— Тогава какво ще правим?

— Ще се разкараме от тази страна, по дяволите. Отлитаме за Бразилия с всички, които знаят за какво става дума в Проекта. Все още имаме достъп до средства — разполагам с дузини шифровани сметки, до които можем да се доберем по електронен път — и може би няма да могат да заведат криминално дело срещу нас, ако Бил успее да изтрие всички файлове. Добре, може да са арестували Джиъринг, но той е само един глас и не съм сигурен дали ще могат да ни преследват законно в една чужда страна заради показанията на едно лице. Има само петдесетина души, които знаят за какво става дума — изцяло, искам да кажа — и разполагам с достатъчно самолети, за да ни закарат в Манауш.

Хенриксен включи персоналния си компютър и отвори кодиран файл. Той съдържаше телефонните номера и кодовете за достъп до всеки компютър на „Хоризонт“, плюс имената на файловете, свързани с Проекта. Той се добра до тях през модема, потърси файловете, които трябваше да се премахнат, и с щракване на мишката ги прехвърли в иконката „кошче за боклук“, което означаваше, че щяха да се изтрият физически, а не само адресът им за достъп на твърдите дискове. Усети междувременно, че е започнал да се поти. Цялата операция му отне тридесет и пет минути, но накрая беше сигурен, че е унищожил всичко. Провери отново списъка и в паметта за имената на файловете и извърши повторно цялостно претърсване, но не, тези файлове бяха напълно изчезнали. Добре.