Том Клэнси - Дъга Шест

— Стой на място, момче — каза Чавес и излезе от сянката.

— Кой сте вие? — попита го удивен мъжът. Лицето му издаваше всичко. Вършеше нещо, което не биваше да върши. Той го знаеше и ето че го знаеше още някой.

— Мога да ти задам същия въпрос, само че знам кой си. Името ти е Уил Джиъринг. Какво се каните да правите, господин Джиъринг?

— Трябва просто да сменя хлорния контейнер на оросителната система — отвърна Джиъринг, потресен още повече от факта, че този латиноамериканец знае името му. Как се беше случило това? Дали не беше член на Проекта… а ако не, то какво тогава? Сякаш някой го беше ударил с юмрук в стомаха.

— О? Я да видим дали е така, господин Джиъринг. Тим? — Чавес даде знак на Нунън да поеме сака.

Сержант Прайс остана на мястото си, с ръка на пистолета и очи, приковани в госта им.

— Изглежда съвсем нормален, разбира се — каза Нунън.

Ако беше фалшификат, беше изпипан изрядно. Изкушаваше се да завърти капачката, но имаше достатъчни основания да не го прави. До мотора на помпата Чавес взе ключа и отвинти наличния контейнер.

— Изглежда все още наполовина пълен, приятелче. Все още не му е времето да се сменя, във всеки случай не и с нещо, наречено „Шива“. Тим, да внимаваме с това нещо.

— Ясно. — Нунън го прибра в сака на Джиъринг и отново го завърза. — Ще трябва да го проверим. Господин Джиъринг, вие сте арестуван — каза му агентът на ФБР. — Имате право да мълчите. Имате право да повикате адвокат по време на разпита. Ако не можете да си осигурите адвокат, ние ще ви го осигурим. Всичко, което кажете, може да се използва срещу вас пред съда. Разбирате ли правата си, сър?

Сега вече Джиъринг се разтрепера, погледна към вратата, чудейки се дали би могъл…

…не можеше. Томлинсън и Джонстън решиха да се появат точно в този момент.

— Хванахте ли го? — попита Хомър.

— Аха — отвърна Динг, измъкна клетъчния си телефон и натисна бутона за бързо набиране до Америка. Кодиращите системи отново преминаха процеса на синхронизация.

— Задържахме го — докладва Чавес на ДЪГА Шест. — При нас е и това нещо, контейнерът или както там му викат. Как, по дяволите, да се приберем сега?

— В Алис Спрингс ви чака С-17 на ВВС, стига да се доберете дотам. Чакам ви.

— Окей, ще видя как точно да долетим дотам. До скоро, Джон. — Чавес натисна бутона КРАЙ и се обърна към пленника си. — Добре, приятел, ти идваш с нас. Ако се опиташ да направиш нещо глупаво, този тук, сержант Пиърс, ще те застреля право в черепа. Така ли е, Майк?

— Тъй вярно, сър, окото няма да ми мигне — реагира Пиърс с глас като от гроба.

Нунън отвори отново клапата и включи мотора на помпата. После всички излязоха в коридора и се запътиха извън стадиона, към стоянката за таксита. Наложи се да наемат две, които веднага ги подкараха към летището. Там трябваше да изчакат час и половина за „Боинг“ 737 до летището сред пустинята — полет, който отне почти два часа.

Алис Спрингс се намира в самия център на острова-континент, наречен Австралия, близо до планинската верига Макдонъл, и наистина представлява твърде странно място за най-последната дума на високотехнологично оборудване, но тъкмо тук се намират огромните сателитни чинии, които приемат информация от американското спътниково разузнаване, електронното разузнаване и военните комуникационни спътници. Този комплекс се обслужва от Агенцията за национална сигурност, АНС, чиято главна база се намира във Форт Мийд, Мериланд, между Балтимор и Вашингтон.

Полетът на „Кантас“ беше почти празен и след като пристигнаха, един служебен микробус ги откара до терминала на ВВС на САЩ, който се оказа удивително добре уреден, въпреки жегата, която тук бе ужасяваща и едва бе започнала да спада след по-горещия от 48 градуса по Целзий следобеден зной.

— Вие ли сте Чавес? — попита сержантът от ВИП-отдела.

— Точно така. Кога тръгва самолетът?

— Очакват ви, сър. Оттук, моля. — След което се качиха в друг фургон, който ги откара до предната лява врата, където един сержант в пилотски костюм им даде знак да се качат на борда.

— Къде заминаваме, сержант? — попита го Чавес, докато влизаха.

— Първо до Хикам на Хаваите, сър, след това до Травис в Калифорния.

— Добре. Кажете на шофьора, че може да тръгва.

— Слушам, сър. — Старшият на полета се засмя, след което затвори вратата и закрачи пред тях.

Този военнотранспортен самолет с чудовищни размери приличаше на подвижна пещера и изглежда, те бяха единствените пътници на борда. Джиъринг беше без белезници, за известно разочарование на Динг, и се държеше кротко. Нунън обаче бе плътно до него.