Том Клэнси - Дъга Шест

— Какво? — попита Съливан, после се обърна към Кларк. — Четири самолета току-що са напуснали базата в Канзас и са се отправили в южна посока.

— Има ли начин да се проследят?

Съливан сви рамене.

— ВВС, може би.

— Как по дяволите да го направим? — зачуди се гласно Кларк. След което се обади в Лангли.

— Мога да се опитам, Джон, но да накараме Въздушни сили да скочат толкова бързо е трудна работа.

— Опитай на всяка цена, Ед. Четири самолета тип „Гълфстрийм“ тръгват на юг от централен Канзас, цел неизвестна.

— Окей. Ще се обадя на НВКЦ 45 45 НВКЦ — Национален военен команден център. — Б. пр. .

Това не беше особено трудно за директора на Централно разузнаване. Старшият дежурен офицер в Националния военен команден център беше генерал с две звезди от Въздушните сили, наскоро прехвърлен на щабна работа, след като бе командвал останалата в НАТО част изтребители на ВВС на САЩ.

— Е, и какво се очаква да направим ние, сър? — попита генералът.

— Четири самолета тип „Гълфстрийм“ са тръгнали на юг от централен Канзас. Искаме да ги проследите.

— С какво? Всичките ни изтребители за противовъздушна защита са на канадската граница. Да ги извикам обратно няма да свърши работа, няма да дойдат навреме.

— Какво ще кажете за АУАКС 46 46 AWACS — Въздушна система за предупреждение и контрол — разузнавателни самолети на въоръжение във ВВС на САЩ. — Б. пр. ?

— Те се числят към Командата за въздушен бой в Лангли… добре, един от тях мисля, че е във въздуха за наблюдение срещу наркотрафиканти, или просто тренира. Мога да проверя.

— Направете го — каза Ед Фоли. — Ще изчакам.

Двузвездният със синята униформа направи нещо повече, като се обади на Северноамериканската Команда за въздушно космическа защита (НОРАД) в планината Шайен, която разполагаше с радарно покритие над цялата страна, и им нареди да идентифицират четирите гълфстрийма. Това отне по-малко от минута и беше изпратена компютърна команда до Федералната авиационна администрация да провери полетните програми, които трябваше да са включени във файла за международни полети. НОРАД също така съобщи на генерала, че в момента разполагат с два самолета АУАКС Е-ЗВ, единият на 480 километра южно от Ню Орлиънс, който се занимаваше с контратрафикантски операции, а другият от военновъздушната база Иглайн, провеждащ рутинна тренировка с няколкото изтребителя, базирани там за учение срещу Флотски полет от въздушната станция на ВМС в Пенсакола. С всичката тази информация той се обади на военновъздушна база Ланг-ли във Вирджиния Тайдуотър, свърза се с Операции и им каза за искането от ДЦР.

— За какво е това, сър? — попита генералът Фоли, след като телефонните линии се синхронизираха.

— Не мога да ви кажа, но е адски важно.

Генералът сведе искането до шефа на Операции в Лангли, но премълча сърдитото му ръмжене пред шефа на ЦРУ. То пък беше изритано нагоре по команден ред до генерала с четири звезди, който командваше Команда Въздушен бой и който, за щастие, се намираше в момента в кабинета си, вместо в полагащия му се Ф-16. Четирите звезди изръмжа в знак на съгласие, смятайки, че ЦРУ не биха го поискали без достатъчно основание.

— Щом ви трябва, получавате. Докъде ще ходи?

— Не знам. Докъде могат да стигнат онези?

— По дяволите, новият модел, Джи-V, може да прелети чак до Япония, ако поиска. Може би ще се наложи да осигуря танкерна поддръжка.

— Моля ви направете каквото е необходимо. На кого да се обадя да ни държи в течение за операцията?

— НОРАД. — Той продиктува на ДЦР телефонния номер.

— Благодаря ви, генерале. Управлението ви е задължено.

— Ще запомня това, директор Фоли — обеща му генералът.

— Имаме късмет — чу Кларк. — ВВС ни дават АУАКС. Можем да ги проследим нон-стоп по целия път — каза Ед Фоли, преувеличавайки малко, тъй като не беше разбрал, че ще се наложи АУАКС да презарежда по пътя.

Въпросният самолет, десетгодишен Е-ЗВ „Сентри“, получи заповедта петнадесет минути по-късно. Пилотът сведе информацията до старшия командващ офицер на борда, който на свой ред се обърна към НОРАД за допълнителна информация и я получи десет минути след като водещият Джи бе напуснал въздушното пространство на САЩ. Следването на курса от базата в планината Шайен беше почти толкова трудно, колкото да шофираш по местната магистрала 7-Единадесет. Един танкер щеше да ги срещне над Карибско море, излитайки от Панама, и така интересното доскорошно учение по противовъздушна защита прерасна в пълна скука. „Сентри“ Е-38В, базиран на достопочтения „Боинг“ 707-320В, полетя с необходимата скорост, докато бизнессамолетите достигаха сава-ната, и остана на дистанция от осемдесет километра назад. Само въздушното дозареждане щеше да усложни леко нещата, но не чак толкова. Позивната на самолета-радар беше „Орел Две-Девет“ и той притежаваше сателитни радиовъзможности да прихваща всичко, в това число картината от своя радар, и да го прехвърля до НОРАД в Колорадо. Повечето членове на екипажа на Орел Две-Девет се бяха отпуснали в удобните си кресла и мнозина дремеха, докато тримата наблюдаващи настройваха апаратурата на четирите гълфстрийма, които трябваше да следят. Скоро стана ясно, че са се насочили нанякъде съвсем праволинейно, на разстояние от пет минути или шестдесет и шест километра един от друг, без никакво отклонение, поне за да избегнат въздушните течения. Но това, знаеха те, само напрягаше въздушните корпуси и водеше до ненужен преразход на гориво. Всичко това обаче нямаше никакво значение за разузнавателния самолет, който можеше да различи торба боклук, плуваща над водата — нещо, което те редовно правеха при операциите за засичане трафик на наркотици, тъй като това беше един от начините, използвани от контрабандистите за прехвърляне на кокаин — или дори за контрол над ограниченията в скоростта по магистралите, тъй като всичко, което се движеше по-бързо от сто и тридесет километра в час, автоматически биваше засичано от радарно-компютърната система, докато операторът не кажеше на компютъра да го игнорира. Но сега единственото, което трябваше да наблюдават, бяха гражданските авиолайнери, които кацаха и излитаха по обичайния ежедневен трафик, плюс четирите гълфстрийма, които пътуваха толкова нормално и праволинейно, и тъпо, че по думите на един от наблюдаващите, дори един морски можеше да ги свали без никакво насочване.