Том Клэнси - Дъга Шест

По това време Кларк се намираше на борда на вътрешен полет до Национално летище „Рийгън“ на другия бряг на реката срещу Вашингтон. Самолетът се приземи навреме и Кларк бе посрещнат от служител на Управлението, чиято „фирмена“ кола беше паркирана навън за двадесетминутното пътуване до Лангли и после — на седмия етаж в Старата сграда на Главната квартира. Дмитрий Попов никога не беше допускал, че някой ден ще се озове точно в тази сграда, камо ли със значка на ревера, на която пише ГОСТ — НЕОБХОДИМ ПРИДРУЖИТЕЛ. Джон се зае с представянията.

— Добре дошли — каза Фоли на най-добрия си руски. — Предполагам, че никога не сте били тук.

— Както и вие не сте били на площад „Дзержински“ номер 2.

— Но аз съм бил — реагира Кларк. — Всъщност в кабината на самия Сергей Николаевич.

— Удивително — отвърна Попов, докато сядаше в предложеното му кресло.

— Окей, Ед, къде по дяволите са те в момента?

— Над северна Венецуела, продължават на юг, вероятно за централна Бразилия. ФАА 47 47 Федерална авиационна администрация. — Б. пр. казват, че са представили полетен план — това се изисква по закон — до Манауш. Район с каучукови дървета, струва ми се. Там се сливат две реки.

— Те ми казаха, че имат там своя база, като онази в Канзас, но по-малка — уведоми Попов домакините си.

— Да насочим сателит към нея? — попита Кларк директора.

— Щом установим къде е, разбира се. АУАКС загуби малко височина, докато презареждаше, но сега е само на 240 километра след тях и това не е проблем. Те казват, че четирите самолетчета просто продължават нормално напред, в права посока.

— След като разберем какво правят… тогава какво?

— Не ми е ясно — призна Ед. — Чак дотам не съм го мислил.

— По това може да не се получи добро криминално дело, Ед.

— Така ли?

— Точно това — потвърди Кларк. — Ако са умни, а трябва да предположим, че са, могат много лесно да унищожат всички веществени доказателства за престъплението си. Остават само свидетели, но кой, според теб, е на борда на тези четири самолета към Бразилия?

— Всички хора, които са наясно какво всъщност става. На тяхно място човек би се постарал да сведе броя им до минимум от съображения за сигурност. Нали? Значи, смяташ, че отиват там, за да порепетират „хора“ си?

— Какво? — попита Попов.

— Трябва да съчинят и заучат една-единствена версия за пред хората от ФБР, когато започнат да ги разпитват — обясни Фоли. — Така че те всички трябва да се научат на един и същи химн и да се научат да го пеят по един и същи начин, всеки път.

— А ти какво би направил на тяхно място, Ед? — попита уместно ДЪГА Шест.

Фоли кимна.

— Да, така е. Е, тогава какво да правим?

Кларк го погледна в очите.

— Да ги удостоим с малка визита, може би?

— Това кой го разрешава? — попита директорът на Централното разузнаване.

— Все още получавам чековете за заплатата си от това Управление. Подчинен съм на теб, Ед, не помниш ли?

— За Бога, Джон!

— Имам ли твоето разрешение да събера хората си на подходящо сборно място?

— Къде?

— Форт Браг — предложи Кларк и Фоли трябваше да се подчини на логиката на момента.

— Имаш разрешение.

При което Кларк мина през тесния кабинет до една масичка със защитен телефон и се обади в Херефорд.

Алистър се беше оправил от раните си поне дотолкова, че да може да изкара цял работен ден в кабинета си, без да се срине от изтощение. Заминаването на Кларк до Щатите го беше оставило да отговаря за разнебитеното формирование на ДЪГА и сега той беше изправен пред проблеми, които все още не бяха се струпали на главата на Кларк, като например с кого да замени двамата убити бойци. Бойният дух беше вгорчен. Все още се чувстваше липсата на двамата души, с които бойците, техни колеги, се бяха сближили, и ежедневните упражнения бяха някак унили, но подготовката продължаваше, за да поддържат добра форма за евентуално повикване. Това се смяташе за невероятно, но пък, от друга страна, нито една от проведените от ДЪГА операции не беше изглеждала вероятна. Подсигуреният му телефон зачурулика и Стенли се пресегна, за да отговори.

— Здрасти, Ал, тук е Джон. Сега съм в Лангли.

— Какво става, Джон? Чавес и хората му изчезнаха вдън земя и…

— Динг и хората му в момента се намират на половината път между Хаваите и Калифорния, Ал. Арестуваха голям конспиратор в Сидни.

— Много добре, но какво все пак става, по дяволите?

— Ти в момента седнал ли си, Ал?

— Да, Джон, разбира се, че съм седнал и…