Том Клэнси - Дъга Шест

— Конят ти е чудесен, Фостър.

— Най-добрият, който съм имал — похвали се ловджията. Не персе са заловили внуците и правнуците на конете, избягали от испанските конквистадори, и са ги селекционирали и ето какво се е получило. — Хъникът се пресегна да потупа шията на коня с малко грубовата обич, която, изглежда, допадаше на животното. — Най-добрите коне, които можеш да срещнеш тъдява, ако питаш мен. Умна, стабилна, здрава порода, не са колебливи като арабците и са адски красиви, според мен. Не са най-добрите в нищо поотделно, но превъзхождат всички във всички неща, взети заедно. Страхотни са за дълга езда. Този Джеремая е страхотен за лов и преследване. С него сме прекарали много време в планините, в преследване на лосове. Той дори ми намери златото.

— Моля? Злато ли?

Хъникът се засмя.

— Имението ми в Монтана. Някога било ранчо за добитък, но планините са твърде стръмни за кравите. Както и да е, та там има един поток, спускащ се от планините. Бях изкарал една сутрин Джеремая на водопой и видях нещо да блещука, нали разбираш? — Хъникът се протегна. — Оказа се злато, голяма бучка самородно злато и кварц — това е най-добрата геологична формация за злато, Дмитрий. Мисля, че имах един доста солиден златен депозит в земята си. Не мога да ти кажа със сигурност колко голям, пък и това вече бездруго няма значение.

— Няма значение ли? — Попов се извърна към своя спътник. — Фостър, през последните няколко хиляди години хората са се избивали заради злато.

— Няма да го правят повече, Дмитрий. Това ще приключи — завинаги, най-вероятно.

— Но как? Защо? — настоя Попов.

— Ама ти нищо ли не знаеш за Проекта?

— Знам малко, но недостатъчно, за да разбера какво каза току-що.

„По дяволите“ — помисли си ловджията.

— Дмитрий, човешкият живот на планетата скоро ще се сведе до една нищожна трошица, приятел.

— Но…

— Не са ли ти казали?

— Не, Фостър, не и тази част. Ти можеш ли да ми кажеш?

„Какво пък толкова, по дяволите“ — помисли си пак Хъникът. Олимпиадата почти приключваше. Защо пък не? Този руснак разбираше от Природата, разбираше от езда и беше адски сигурно, че е работил лично за Джон Брайтлинг в много деликатна сфера.

— Нарича се „Шива“… — започна той.

За Попов беше настъпил моментът да възвърне професионалната маска на лицето си. Беше потиснал всички свои емоции, докато слушаше. Дори успя да докара на устните си усмивка, прикриваща вътрешния му ужас.

— Но как ще го разпространите?

— Ами, виж сега, Джон има една компания, която работи за него. „Глобъл Секюрити“ — шефът й се казва Хенриксен.

— А, да, познавам го. Вашият човек от ФБР.

— О? Аз знаех, че е бил ченге, но не и от федитата. Както и да е, та те получиха договора за консултиране на австралийчетата по време на Олимпиадата и един от хората на Бил ще пусне „Шива“. Нещо, свързано със климатичната система на стадиона, така ми обясниха. Ще го пуснат в последния ден, нали разбираш, на церемониите по закриването. На другия ден всички се прибират по домовете си и така десетки хиляди души ще отнесат гадинката вкъщи.

— Но нас какво ни предпазва?

— Теб са ти ударили инжекция, когато пристигна тук, нали?

— Да, Килгор ми каза, че била някаква имунизация.

— Имунизация, как не! Това е ваксината, която те предпазва от „Шива“, аз също я получих. Това е Ваксина Б, момко. Има още една, разправят, ваксината А, но от нея не би ти харесало да получиш — продължи да обяснява Хъникът.

— Но ти откъде знаеш всичко това?

— Ами, виждаш ли, в случай, че хората вземат, че се досетят за това нещо, аз съм един от тези, които организираха системата за охрана около това място. Затова ми казаха защо Проектът се нуждае от тази кръгова отбрана. Това е сериозно, човече. Ако някой се досети какво става, по дяволите, могат да ни треснат и с атомна бомба, нали? — подчерта ухилен Фостър. — Малцина наистина разбират, че планетата трябва да се спаси. Искам да кажа, че ако не го направим сега, само след около двайсет години всичко и всички загиват. Не само хората. Животните също. Не можем да позволим това да стане, нали?

— Сега разбирам. Да, изглежда логично — съгласи се Дмитрий Аркадиевич.

Хъникът кимна доволно.

— Предполагах, че ще го схванеш, човече. Така че онези терористични работи, дето ти си ги започнал, е, те са били много важни. Ако не бяхме накарали всички да се поизпотят и да се разтревожат от международния тероризъм, Бил Хенриксен можеше да не успее да вкара хората си да свършат онази работа. Така че — добави Хъникът, измъквайки пура от джоба си — благодаря ти, Дмитрий. Ти наистина си важна част от целия Проект.