Том Клэнси - Мечката и драконът

— Всички са ветерани от Спецназ. С Иля Суслов служихме заедно на изток от Кандахар. Той е снайперист, и то много добър. Останалите познавам бегло, виждал съм ги, но не съм служил с тях.

Снайперист. Е, този тип хора бяха ефективни, а и президентът Грушевой доста често се появяваше на открито. Всъщност програмата му включваше няколко публични прояви още на следващия ден. Време бе да се приключва с това.

— И така, значи Суворов е събирал наемници за убийство?

— Да.

— Добре. Ще запишем показанията ти. Ти прояви достатъчно здрав разум, за да ни съдействаш, Игор Илич — каза Ефремов и извика един млад офицер, който изведе Максимов. След това офицерът от ФСС вдигна слушалката и заповяда на ръководителя на екипа за наблюдение: — Арестувайте ги всичките.

— Срещата свърши. Наблюдаваме и четиримата. Суворов пътува обратно към апартамента си с един от тях.

— Добре, съберете двата екипа и ги арестувайте заедно.

— По-добре ли се чувствате? — попита полковник Алиев.

— Колко е часът?

— Петнадесет и четиридесет, другарю генерал — отговори полковник Алиев. — Спахте тринадесет часа. Ето няколко телеграми от Москва.

— Оставил си ме да спя толкова дълго? — мигновено се разгневи генералът.

— Войната не е започнала. Подготвителните ни действия са в ход и реших, че няма смисъл да ви будя. А, да, получихме първия набор разузнавателни снимки. Не са много по-добри от онези, които американците ни изпратиха по факса. Разузнаването уточнява оценките си. Положението не е много по-добро. Имаме съдействието на американски самолет ЕЛИНТ, но те ни казаха, че китайците не използват радиостанциите си, което съвсем не е изненадващо.

— Дявол да го вземе, Андрей! — отвърна генералът, докато триеше брадясалото си лице с две ръце.

— Добре, изправете ме пред военния съд, но след като си изпиете кафето. Аз също поспах. Вие имате щаб. Аз също имам щаб и реших да ги оставя да вършат работата си, докато ние спим — каза шефът на оперативния отдел.

— Нещо за базата в Невер?

— Имаме общо хиляда и осемдесет танка, комплектовани с пълни екипажи. Не ни достигат хора за пехотата и за артилерията, но запасняците действат с ентусиазъм и 265-а мотострелкова за първи път заприлича на истинска дивизия — Алиев подаде на Бондаренко чаша кафе със захар и мляко, както го обичаше генералът, и посочи масата, на която имаше намазани с масло филии хляб и бекон. — Заповядайте, Генадий Йосифович.

— Ако оживеем, ще те предложа за повишение, полковник.

— Винаги съм искал да бъда в генералския състав. Освен това обаче искам да видя децата си в университета, така че на първо време нека се опитаме да останем живи.

— Нещо за граничните подразделения?

— За всеки пост е назначен транспорт, където е възможно — и два. Изпратих някои от запасняците с БТР-и, за да им осигурим поне някаква защита от артилерията, когато започнат да се изтеглят. На снимките, които направи М-5, има твърде много оръдия, другарю генерал. И шибани планини от снаряди. Граничните подразделения обаче са добре защитени, а и вече издадохме необходимите заповеди, така че те няма да чакат разрешение да напуснат позициите си, когато ситуацията стане безнадеждна. Заповедите, разбира се, са изпратени до офицерите — добави Алиев. Командният състав бе по-малко склонен към преждевременно оттегляне от срочнослужещите.

— Не знаем кога?

Началникът на отдела „Оперативна и бойна подготовка“ поклати глава.

— Разузнавателните сведения не ни помагат много. Китайците движат разни камиони и други подобни машини напред-назад, доколкото можем да разберем. Бих казал след два-три дена.

— И така? — попита Райън.

— И така, снимките показват, че те все още местят фигури по дъската — отвърна Фоли, — но повечето са вече на позиция.

— А Москва?

— Ще арестуват заподозрения съвсем скоро. Вероятно ще приберат също и контролиращия офицер в Москва. Ще го поизпотят малко, но той има дипломатически имунитет и не могат да изстискат много от него — Ед Фоли си спомни как КГБ арестува жена му в Москва. Не й беше приятно, на него също, но все пак не бяха груби с нея. Подобно отношение към хора, които пътуват с дипломатически паспорти, не се случва често, въпреки онова, което видяха по телевизията преди няколко седмици. Освен това китайците сигурно доста съжаляваха за този случай, ако се съди по анализите на сведенията на Зорге.

— Няма вътрешна информация, която да ни обнадежди?

— Тц — поклати глава директорът на ЦРУ.