Том Клэнси - Мечката и драконът

Военновъздушните сили на двете страни много бързо установиха дружески взаимоотношения и след няколко часа, веднага щом американските пилоти поотпочинаха малко, офицерите от двете страни започнаха да планират съвместните си мисии.

„Куотър Хорс“ потеглиха първи. Под бдителния поглед на подполковник Анжело Гуисти основните бойни танкове M1A2 „Абрамс“ и бронеразузнавателните машини МЗ „Брадли“ бяха натоварени на платформите на германските железници заедно с цистерните и останалите камиони за материално-техническо и тилово осигуряване. Персоналът се настани във вагоните в предната част на композицията, която не след дълго потегли към Берлин. Там щяха да се прехвърлят на вагони, пригодени за широчината на руските железопътни линии, с които да продължат На изток. Гуисти с известно учудване забеляза, че наоколо нямаше телевизионни камери. Това нямаше да продължи дълго, но засега бе един проблем по-малко за частта, която представляваше очите на Първа бронетанкова. Вертолетната бригада на дивизията бе останала в базата си в очакване на свободни транспортни самолети, които да я пренесат на изток. Някой гений бе решил, че хеликоптерите не могат да се придвижат на собствен ход на подобно разстояние, което според Гуисти бе напълно във възможностите им, но генерал Дигс му бе казал да не се притеснява за това. Гуисти така или иначе щеше да се притеснява, но не и на глас. Той се настани в удобната седалка в първия вагон, в който пътуваше и щабът му, и започна да разучава картите, отпечатани малко по-рано от картографското подразделение към разузнавателния отдел на дивизията. На тези карти бе изобразен теренът, на който евентуално щяха да воюват. Повечето от тях показваха целта на вероятното настъпление на китайците, която не бе кой знае колко трудно да се предвиди.

— Е, какво ще правим сега? — попита Боб Холцман.

— Ще започнем да придвижваме въоръжени формирования, за да помогнем на съюзниците си — отговори Райън. — Надяваме се, че КНР ще види това и ще обмисли отново действията, които очевидно се готви да предприеме.

— Имаме ли контакти с Пекин?

— Да — кимна сериозно Райън. — Заместник-ръководителят на мисията в посолството ни там Уилям Килмър връчи от наше име нота на китайското правителство и сега очакваме официален отговор.

— Искате да ни кажете, че ще избухне война между Русия и Китай?

— Боб, правителството ни работи усилено, за да предотврати подобна възможност. Призовахме китайското правителство да се замисли много сериозно над намеренията и над действията си. Войната не е политическо средство в съвременния свят. Някога може и да е била, но днес — не. Войната носи на хората само смърт и разруха. Светът остави това зад себе си. Животът на хората, включително и на войниците, е твърде ценен, за да бъде унищожаван. Боб, причината да съществуват правителствата е те да работят за задоволяване на нуждите и интересите на народа, а не на амбициите на управляващите. Надявам се ръководителите на КНР да разберат това.

Райън направи малка пауза, след което продължи.

— Преди два дни бях в Аушвиц. Боб, това е преживяване, което те кара да се замислиш. Можеш да усетиш ужаса там. Можеш да чуеш писъците, да подушиш смъртта, можеш да видиш човешките редици, които под дулата на оръжията вървят към лобното си място. Боб, изведнъж това престана да бъде нещо, което си видял по телевизията. Тогава разбрах, че няма извинение за едно държавно ръководство, независимо на коя страна, да убива хора за своя изгода. Обикновените престъпници обират магазини за алкохол, за да откраднат пари. Държавите обират други държави, за да заграбят нефт, злато или територия. Хитлер нахлу в Полша за Lebenstraum — пространство върху което да се разпростре Германия, но, по дяволите, там вече живееха хора и това, което той стори, бе опит за кражба. Хитлер беше крадец, преди да се превърне в убиец. Е, Съединените американски щати няма да стоят настрани и да гледат безучастно как това се случва отново — Райън спря и отпи глътка вода.

— Едно от нещата, които научаваш през живота си, е, че си струва да имаш само едно нещо и това е любовта. Е, по същия начин можем да кажем, че си струва да се биеш само за едно нещо и това е справедливостта. Боб, това е нещото, за което ще се бие Америка. Ако Китай започне война на агресия, грабителска война, Америка ще застане до съюзника си и ще се опита да я предотврати.

— Мнозина казват, че вашата политика към Китай е допринесла за създаването на тази ситуация, имам предвид официалното признаване на Тайван…