Райън гневно го прекъсна:
— Боб, няма да приема това. Правителството на Китайската република е свободно избрано. Америка подкрепя демократичните правителства. Защо? Защото заставаме зад свободата и самоопределението. Нито аз, нито Америка имаме нещо общо с хладнокръвните убийства, които видяхме по телевизията, със смъртта на папския нунций кардинал Ди Мило или с екзекуцията на китайския баптист Ю Фаан. Нямаме нищо общо с това. Отвращението, което изпитва целият свят, бе предизвикано от действията на КНР. Китайското правителство можеше да поуспокои нещата, ако бе издирило и наказало убийците, но то предпочете да остане бездейно и светът реагира.
— Все пак за какво е всичко това? Защо струпват военни подразделения на руската граница?
— Изглежда, че искат онова, което руснаците притежават — новите петролни и златни находища. Точно както навремето Ирак нахлу в Кувейт. Тогава ставаше дума за нефт, в действителност за пари. То бе като въоръжен грабеж, точно както негодникът напада някоя възрастна жена, за да вземе пенсията й, но неизвестно защо ние се склонни да оправдаем подобни действия, когато са предприети на държавно ниво. Е, стига толкова, Боб. Светът няма повече да толерира подобни престъпления. Америка няма да остане отстрани и да наблюдава безучастно какво се случва със съюзника й. Някога Цицерон е казал, че Рим е станал велика държава не толкова чрез завоеванията си, а по-скоро като е защитавал своите съюзници. Една нация печели уважение, когато работи за нещо, а не против нещо. Преценяваш хората не по това против какво са, а по това за какво са. Америка е за демокрацията, за самоопределението на народите. Ние сме за свободата. Ние сме за справедливостта. Заявихме на Китайската народна република, че ако започнат война, Америка ще застане до Русия и ще се противопостави на агресора. Ние вярваме в мирния световен ред, при който нациите си съперничат на икономическото бойно поле, а не с танкове и пушки. Светът видя достатъчно убийства. Това трябва да спре и Америка ще стори това.
— Полицаят на света? — попита Холцман.
Президентът поклати глава.
— Не става въпрос за това. Ние просто винаги ще защитаваме съюзниците си, а Русия е наш съюзник. Ние застанахме до руския народ, за да спрем Хитлер. Сега отново ще застанем до него — отвърна Райън.
— И отново ще изпратим нашите младежи на война?
— Може и да не се стигне до война, Боб. Днес няма война. Нито Америка, нито Русия ще започнат такава. Този въпрос зависи от другите. Не е трудно, нито изисква големи усилия една държава да възпре военните си. Само малцина професионални войници търсят конфликти. Определено никой, който е видял едно бойно поле, не гори от желание да изтича на друго. Ще ти кажа нещо: Ако КНР започне война чрез агресия и това застраши живота на американски граждани, то тогава онзи който е взел решението това да се случи, е поставил на карта и собствения си живот.
— Доктрината „Райън“? — попита Холцман.
— Наречи го както искаш. Ако е приемливо един редник да бъде убит, защото прави това, което му е казало неговото правителство, тогава е приемливо и да бъдат убити онези, които казват на това правителство как да действа, онези, които са изпратили този беден, глупав редник на смърт.
„Ох, мамка му“, помисли си Арни ван Дам, който стоеше на вратата на Овалния кабинет. „Джак, наистина ли трябваше да казваш това?“
— Благодаря ви, че отделихте от времето си, г-н президент каза Холцман. — Кога ще направите обръщение към нацията?
— Утре. Ако Бог е благосклонен, в него ще заявя, че КНР е отстъпила. След малко ще се обадя на премиера Ху, за да разговаряме лично.
— Успех.
— Готови сме — каза маршал Лю на останалите. — Операцията започва утре рано сутринта.
— Какво предприеха американците?
— Изпратили са някакви самолети, но авиацията не ме засяга особено — отвърна министърът на отбраната. — Те могат да жилят също като комар, но не са в състояние да нанесат реална вреда на човека. Ще напреднем с двадесет километра през първия ден, а след това с по петдесет дневно, може би повече — зависи как се бият руснаците. Руските военновъздушни сили не са дори хартиен тигър. Можем да ги унищожим или поне да ги махнем от пътя си. Руснаците започват да придвижват механизирани подразделения на изток с железопътен транспорт, но ние ще поразим базата им за съсредоточаване в Чита с авиационните си ресурси. Ще ги задържим, ще ги спрем, за да защитим левия си фланг, докато не придвижим достатъчно формирования, за да ги изолираме напълно.
Читать дальше