Том Клэнси - Мечката и драконът

— Сигурен ли сте, маршале? — попита Цзян. Въпросът, разбира се, бе риторичен.

— Ще притежаваме златните им мини след осем дни, а след още десет и нефта им — каза маршалът, сякаш обясняваше колко време ще отнеме построяването на някаква къща.

— Значи сте готов?

— Напълно — заяви Лю.

— Очаквайте телефонно обаждане от президента Райън по-късно днес — каза на премиера външният министър Шен.

— Какво ще ми каже? — попита Ху.

— Ще ви помоли лично да не допуснете да започне война.

— И ако го направи, какво трябва да му отговоря?

— Накарайте секретарката си да каже, че сте излязъл сред народа — посъветва го Цзян. — Не говорете с този глупак.

Министър Шен не поддържаше изцяло политиката на страната си, но кимна в знак на съгласие. Това като че ли бе най-добрият начин да избегне личната конфронтация, която Ху нямаше да приеме добре. Министерството му продължаваше да търси начин да се справи с американския президент. Той бе толкова по-различен от другите правителствени ръководители, че те все още не знаеха как да разговарят с него.

— А нашият отговор на нотата им? — попита Фан.

— Нямаме официален отговор — каза му Шен.

— Притеснявам се да не ни обвинят в лъжа — поясни Фан. — Според мен това ще бъде неприятно.

— Притесняваш се прекалено много, Фан — каза му Цзян с жестока усмивка.

— Не, тук той е прав — намеси се Шен, за да подкрепи колегата си. — Нациите трябва си вярват една на друга, защото иначе няма да могат да общуват помежду си. Другари, трябва да запомним, че ще има и „след войната“, когато ще се наложи да установим нормални взаимоотношения с останалите нации. Ако те гледат на нас като на престъпници, това ще бъде много трудно.

— Има смисъл в това — отбеляза Ху, изненадващо изразявайки личното си мнение този път. — Не, аз ще приема разговора от Вашингтон и, Фан, не, няма да позволя на Америка да ни нарече лъжци.

— Има още нещо — каза Лю. — Руснаците провеждат въздушно разузнаване от голяма височина от тяхната страна на границата. Предлагам да свалим следващия самолет и да кажем, че е навлязъл в нашето въздушно пространство. Така ще можем да кажем, че те са ни провокирали.

— Отлично — каза Цзян.

— И така? — попита Джон.

— И така, той е в тази сграда — отвърна му генерал Кирилин. — Екипът за задържане е готов да тръгне нагоре и да извърши ареста. Искате ли да наблюдавате?

— Разбира се — кимна утвърдително Кларк. Той и Чавес бяха облечени в своите нинджа униформи на екипа „Рейнбоу“, целите черни, а отгоре носеха бронежилетки. Последното им се струваше малко театрално, но руснаците проявяваха изключително внимание към гостите си, което включваше официална загриженост за безопасността им. — Какво е положението горе?

— Имаме четирима мъже в съседния апартамент. Опитваме се да сведем вероятните затруднения до минимум — каза Кирилин на гостите си. — И така, последвайте ме, ако обичате.

— Губим си времето, Джон — отбеляза Чавес на испански.

— Да, ама те искат да гледаме и да кажем какво мислим.

Двамата последваха Кирилин и един от подчинените му към асансьора, с който се изкачиха нагоре. Бързият предпазлив оглед показа, че коридорът бе чист и те тихо като котки тръгнаха към заетия от групата апартамент.

— Готови сме, другарю генерал — рапортува на Кирилин командващият групата от Спецназ майор. — Приятелят ни седи в кухнята и обсъжда разни неща с госта си. Чудят се как да убият президента Грушевой утре, докато той пътува към парламента. Със снайперистка пушка от около осемстотин метра.

— Момчета, вие тук не се шегувате — отбеляза Кларк. Осемстотин метра бе достатъчно малко разстояние за добър стрелец, особено ако обектът се движи бавно, например ако ходи пеша.

— Действайте, майоре — заповяда Кирилин.

След тези думи четиричленният екип излезе обратно в коридора. Четиримата бяха облечени в собствените си униформи от черен номекс и носеха екипировката, която Кларк и хората му бяха донесли — германски автомати MP-10, пистолети „Берета“ 45-и калибър и портативни радиостанции Е-систъм. Кларк и Чавес бяха екипирани по същия начин, но нямаха оръжие. Вероятно истинската причина, поради която Кирилин ги бе довел тук, бе да им покаже колко много са научили хората му. Руските командоси изглеждаха готови. И четиримата бяха напрегнати, но не нервни — просто необходимото количество възбуда.

Командващият групата се придвижи по коридора към вратата. Специалистът по взривовете постави тънка ивица от пластичен експлозив по краищата на вратата и се отдръпна настрани, гледайки командира си в очакване на заповед.