Том Клэнси - Мечката и драконът

— Мамка му, той тръгва към парка — каза старшият офицер от ФСС, вдигайки радиостанцията, за да съобщи това в ефира. — Вероятно е забелязал знак някъде по пътя.

Обектът наистина се отправи към парка, но преди това остави една крайно разочарована жена, която държеше в ръката си частична компенсация под формата на няколко банкноти. Една от колите на ФСС спря, за да я прибере за разпит, а останалите продължиха преследването от разстояние. Пет минути по-късно очакваното се случи. Суворов/Конев паркира колата си в единия край на парка и се отправи в тъмното през тревата към другия, като се оглеждаше наоколо, без да забележи петте автомобила, които обикаляха мястото за отдих.

— Това е. Взе го.

Той направи това изключително сръчно, но това нямаше значение, ако човек знаеше за какво да внимава. След това обектът се върна до колата си. Два от автомобилите на преследвачите потеглиха направо към апартамента му, а останалите три го последваха, когато той потегли.

— Каза, че изведнъж се е почувствал зле. Дадох му визитката си — каза тя на разпитващите. — Даде ми петдесет евро за безпокойството.

Според нея това бе справедлива компенсация за загубения половин час от ценното й време.

— Нещо друго? Изглеждаше ли зле?

— Каза, че храната не му е понесла. Първо си помислих, че се е уплашил, както се случва с някои мъже, но после реших, че не е от тях. Той е изискан. Това винаги си личи.

— Много добре. Благодаря, Елена. Ако ти се обади, моля те да ни съобщиш.

— Разбира се.

Разпитът бе съвсем безболезнен, което я изненада, и по тази причина тя оказа пълно съдействие, като в същото време се чудеше в какво, по дяволите, се е забъркала. Някакъв престъпник? Наркотрафикант например? Ако й се обадеше отново, тя щеше да съобщи на тези хора, а той да върви по дяволите. Животът на жена от нейния бизнес бе достатъчно труден.

— На компютъра е — каза един специалист по електроника в централата на ФСС. Той видя кои клавиши натиска Суворов/Конев благодарение на бръмбара в клавиатурата, който бяха поставили. Те не само се появиха на екрана му, но и стартираха дубликата на въпросната компютърна конфигурация. — Ето, ето го разшифрования текст. Той получи съобщението.

Последва минута и нещо пауза за размисъл, след което той отново започна да натиска клавишите. Включи се в електронната си поща и започна да пише съобщения. Всички те бяха в смисъл „Свържи се с мен възможно най-скоро“ и разказваха какво подготвяше. Изпратени бяха общо четири писма, като едното предполагаше, че съдържанието му ще бъде препратено на още един или няколко адреса. След това той излезе от електронната поща и изключи компютъра си.

— Сега да видим дали можем да идентифицираме получателите, какво ще кажете? — обърна се старшият офицер към подчинените си. Отне не повече от двадесет минути. Това бе рутинна работа, далеч не толкова вълнуваща, като например да гледаш финала на Световната купа по футбол.

Разузнавателният самолет „Мясишчев“ М-5 излетя от Таза малко преди разсъмване. Той изглеждаше странно с двойните си надлъжници и представляваше закъснялата с четиридесет години руска версия на доказалия качествата си „Локхийд“ U-2, способен да лети на 21 километра височина, като поддържа около 500 възела 40 40 Около 900 километра в час. — Бел.прев. , като през това време заснема голямо количество снимки с висока яснота на изображението. Пилотът бе майор от руските ВВС с голям опит, който бе получил заповед да не се приближава на по-малко от десет километра от границата с Китай. Това бе продиктувано от нежеланието да се провокира потенциалният противник, но изпълнението на заповедта бе доста трудно, като се има предвид, че междудържавните граници много рядко са прави линии. И така майорът програмира автопилота и се отпусна в креслото си, за да наблюдава уредите, докато камерите вършеха същинската работа. Основният уред, който той наблюдаваше, бе приемникът на сигнали за вероятна опасност, който представляваше радиоскенер, програмиран да засича вълните на радарните излъчватели. По границата имаше множество такива излъчватели, по-голямата част от които действаха в спектъра на ниските и на средните честоти, но изведнъж на екрана се появи една нова. Тя работеше в рентгеновия спектър и излъчваше от юг, което означаваше, че бе попаднал в обхвата на РЛС 41 41 Радиолокационна станция. — Бел.прев. за насочване на ЗУР 42 42 Зенитна управляема ракета. — Бел.прев. на някоя батарея на китайската ПВО. Това привлече вниманието му, защото макар 21 километра да надвишаваха близо два пъти тавана на всеки пътнически самолет и да бяха доста над максималната височина, която можеха да достигнат повечето изтребители, самолетът определено бе в радиуса на полет на ракета от типа „земя-въздух“ както преди доста време бе научил от личен опит над Централна Русия един американски пилот на име Франсис Гари Пауърс. Изтребителят можеше да се изплъзне на ракета „земя-въздух“ благодарение на по-добрата си маневреност, но М-5 не бе изтребител и срещаше трудности дори да заобиколи облаците при безветрие. Майорът продължаваше да следи приемника на сигнали за опасност, когато в наушниците му прозвуча пронизителният звук на зумера за тревога. Екранът показваше, че честотата бе по-скоро в режим на търсене, отколкото на проследяване. Това означаваше, че във въздуха вероятно нямаше ракета. Освен това небето бе ясно, а тези ракети оставяха ясно забележими опашки от газове, а днес… не, откъм земята не се виждаха такива следи. За избягване на отбранителните системи той можеше да разчита само на няколко разпръскващи се касети с диполни отражатели и на една молитва. Не разполагаше дори с излъчвател за радиосмущения, намръщи се майорът. Въпреки това засега нямаше за какво да се тревожи. Той бе десет километра навътре във въздушното пространство на своята страна, а с каквито и ЗУР системи да разполагаха китайците, те вероятно бяха разположени дълбоко в територията им. Щеше да им е трудно да го достигнат, а и той винаги можеше да избяга на север, като поръси зад себе си няколко килограма нарязано алуминиево фолио, за да предостави на ракетата други цели, които да преследва. Както се оказа, задачата включваше четири прелитания над граничния район, които продължиха деветдесет доста отегчителни минути, преди майорът да насочи М-5 обратно към старата база за изтребители край Таза.