Том Клэнси - Мечката и драконът

Наземният персонал за изпълнение на подобни мисии също бе пристигнал от Москва. Непосредствено след като М-5 изрулира до стоянката си и спря там, касетите с филмите бяха разтоварени, отнесени във фотолабораторията за промиване и малко по-късно снимките, още мокри, бяха предоставени на аналитиците. Виждаха се малко танкове, но много следи от вериги по земята, а те се интересуваха точно от това.

— Знам, Олег. Разузнавателните данни бяха обработени във Вашингтон и изпратени незабавно до вас — каза Рейли на приятеля си.

— Би трябвало да се гордеете с това — отбеляза Провалов.

— Не Бюрото свърши това — отвърна Рейли. Руснаците щяха да се засегнат, ако американците ги снабдяваха с подобна информация. Всъщност може би и американците биха реагирали по същия начин. — Няма значение, какво смятате да правите?

— Опитваме се да открием до кого са адресирани съобщенията по електронната поща. Имаме адресите и всички те са в руски сайтове. ФСС сигурно вече ги е идентифицирала.

— Кога ще ги арестувате?

— Когато се срещнат със Суворов. Вече разполагаме с достатъчно доказателства, за да осъществим арестите.

Рейли не бе убеден в това. Хората, с които Суворов искаше да се срещне, винаги можеха да кажат, че са дошли да се видят с него, без да знаят каква е целта на тази среща, и всеки адвокат с жълто около устата можеше да използва това, за да се позове на презумпцията за невинност. По-добре бе да се изчака, докато всички те заедно извършат нещо, което наистина би ги уличило в престъпление, и след това да се притиснат яко, докато някой от тях не свидетелства срещу останалите. Е, все пак правилата и съдебната система тук бяха други.

— Анатолий, за какво мислиш? — попита Головко.

— Другарю председател, мисля, че Москва изведнъж стана доста опасна — отговори майор Шелепин. — Прилошава ми от мисълта, че бивши спецназовци подготвят атентат от подобен мащаб. Не само заплахата, но и срама от това. Тези мъже са били мои другари в армията, обучени са също като мен да пазят Родината.

Стройният млад офицер тъжно поклати глава.

— Е, когато става дума за КГБ, това не е нещо ново. Случвало се е преди. Да, неприятно е, но такава е действителността. Хората се поддават на корупция. Това е залегнало в човешката природа — успокои го Головко и добави наум: „Освен това сега заплахата не е срещу мен.“

Тази мисъл не бе особено достойна, но все пак и това бе залегнало в човешката природа.

— Какво прави охраната на президента Грушевой в момента? — попита Головко.

— Поти се, предполагам. Кой може да каже дали това е единствената заплаха. А ако това копеле Кун има повече от един такъв агент в Москва? Трябва да приберем и него.

— Така и ще направим, но когато му дойде времето. Забелязан е да използва само един тайник през миналата седмица и мястото е под постоянно наблюдение… да, да, знам — добави Сергей, когато забеляза, че Анатолий се кани да възрази. — Той не е единственият оперативен агент на Министерството на държавната сигурност в Москва, но вероятно е единственият, който се занимава с този случай. Съображенията за сигурност са едни и същи навсякъде. Все пак и те би трябвало да се опасяват, че някой от хората им може да работи за нас. В подобна операция има много зъбни колела и те невинаги се въртят в една и съща посока, млади приятелю. Знаеш ли какво бих искал в случая?

— Предполагам, че искате Второ главно управление да бъде под същата шапка. Така операцията щеше да бъде осъществена съвместно.

Головко се усмихна.

— Точно така, Анатолий Иванич. Засега обаче ние можем само да си вършим нашата работа и да очакваме те да свършат своята. Е, да, чакането никога не е било забавен начин за прекарване на времето — заключи председателят, след което двамата отново насочиха погледи към телефоните в очакване на позвъняването.

Единствената причина наблюдението на обекта да не бъде още по-засилено, бе, че нямаше достатъчно пространство за допълнителен персонал, а и Суворов можеше да забележи тридесетината души, които го следваха по петите. Този ден той се събуди по обичайното време, изми се, закуси с кафе и каша, напусна апартамента в 9,15, след което се отправи с колата към центъра с многобройната си невидима компания. Наемният убиец паркира автомобила на две пресечки от парка „Горки“ и измина останалата част от пътя пеша.

Така направиха други четирима мъже, които също бяха под наблюдение. Те се срещнаха пред един уличен павилион точно в 9,45 и се отправиха към близкото кафене. То бе прекалено претъпкано и никой от преследвачите не успя да се приближи достатъчно, за да долови разговора, но все пак обектите бяха пред погледите на екипа. Основно говореше Суворов, а останалите го слушаха внимателно и кимаха.