Том Клэнси - Мечката и драконът

— С какво? — попита генералът листовете в ръката си. — С какво, другари? — С тези думи той вдигна поставения до леглото телефон. — Искам щаба си събран след четиридесет минути — каза той на сержанта, който отговори на обаждането. Все още нямаше да обявява обща тревога. Щеше да стори това след срещата с щаба. Умът му вече обмисляше проблема. Това продължи, докато уринираше и докато се бръснеше. Мисълта му се въртеше в затворен кръг и той ясно осъзнаваше този факт, но не можеше да го промени. Проблемът, пред който бе изправен, не бе от лесните, мислеше си той, докато сваляше едва наболата брада от лицето си, може би невъзможен за разрешаване, но четирите звезди на пагона му го превръщаха в негов проблем, а Бондаренко не искаше да бъде запомнен от руските курсанти като генерала, който не е бил достоен за задачата да защити своята страна от нахлуване на чужди войски. Той бе тук, каза си Бондаренко, защото бе най-добрият в планирането на операции руски офицер. Той бе участвал в битки и преди и се бе справил добре, не само за да оцелее, но и да бъде удостоен с най-високите отличия за храброст. Бондаренко бе изучавал военната история през целия си живот. Беше прекарал дори известно време с американците в техния боен полигон в Калифорния и мечтаеше да създаде същия в Русия, защото това бе най-добрият начин за подготовка на войниците за битка, но страната му още доста време нямаше да може да си позволи подобни разходи. Имаше необходимите знания. Имаше и смелостта. Това, което му липсваше, бяха активите. Историята обаче не се правеше от воините, които имаха всичко необходимо, а от онези, които го нямаха. Когато воините разполагаха с всичко, в учебниците влизаха политическите лидери. Генадий Йосифович бе воин, и то руски воин. Страната му винаги е била нападана изненадващо, защото по различни причини нейните политически лидери не виждаха опасността от избухване на война и за това плащаха войниците. Дълбоко в съзнанието му премина мисълта, че поне няма да бъде застрелян, ако се провали. Сталин отдавна бе мъртъв, а с него умря и традицията да наказва онези, които бе пропуснал да предупреди. Бондаренко обаче не обърна внимание на тази мисъл. Провалът не бе алтернатива, за която щеше да мисли, докато е жив.

Специалната разузнавателна оценка достигна до въоръжените сили на САЩ в Европа и в Тихия океан по-бързо, отколкото в Хабаровск. На адмирал Бартоломео Вито Манкузо тя бе представена малко преди планираната вечеря с губернатора на Хавай, която офицерът за връзки с обществеността трябваше да отложи с няколко часа, докато главнокомандващият на тихоокеанския район събере щаба си.

— Говори, Майк — заповяда Манкузо на своя началник на разузнавателния отдел, бригаден генерал Майкъл Лар.

— Не знам нищо за източника на информацията, но, изглежда, е агент на много високо ниво, вероятно високопоставен политик — докладва координаторът на разузнаването в района. — ЦРУ твърди, че е много надежден, директор Фоли е съгласен. Смятам, че трябва да приемем това сериозно.

Лар спря, за да отпие глътка вода.

— Добре, знаем, че КНР гледа с голяма завист към руските минерални находища в централната и в северната част на Източен Сибир. Това има връзка с икономическите проблеми, пред които са изправени, след като убийствата в Пекин станаха причина за прекратяване на търговските преговори, а както изглежда и останалите им пазарни партньори са им обърнали гръб. Така китайците се оказаха набутани в един наистина тесен икономически ъгъл, а това със сигурност е casus belli 25 25 Повод за война. — Бел.прев. откакто съществува историята.

— Какво можем да направим, за да ги сплашим? — попита генералът, командващ морските пехотинци на тихоокеанския флот.

— Това, което ще сторим утре, е да приемем Руската федерация в НАТО. Президентът Грушевой отлита за Варшава след няколко часа, за да подпише Северноатлантическия пакт. Този акт ще направи Русия съюзник на Съединените американски щати и на всички страни членки на НАТО. Счита се, че ако китайците предприемат нещо, ще се окаже, че нападат не само Русия, а и останалите държави от пакта и това би трябвало да ги спре.

— А ако това не стане? — попита Манкузо. Като главнокомандващ военен театър той получаваше заплата, за да очаква провал, а не успех на дипломацията.

— В такъв случай, сър, ако китайците ударят на север, значи в континенталната част на Азия е избухнала война между Китайската народна република и съюзник на САЩ. Това означава, че ние трябва да започнем военни действия.