Том Клэнси - Мечката и драконът

— Да, но съм твърде уморен. Имах тежък ден на масата за пазарлъци.

— Защо вкарваш Русия в НАТО?

— За да предотвратя война с Китай — отговори откровено Джак. Време бе тя да научи. Отговорът привлече вниманието й.

— Какво?

— Ще ти разкажа подробно по-късно, бебче, но, накратко казано, точно за това става дума.

— Война?

— Да. Това е дълга история. Надявам се днешното ни решение да я предотврати.

— Според теб — каза Кети със съмнение в гласа.

— Срещна ли някой, който да ти допадне?

— Президентът на Франция е очарователен.

— Сериозно? Той се държа гадно на преговорите днес. Може би просто се опитва да ти бръкне в гащите — каза Джак на жена си. Според сведенията, които бе получил, френският президент имаше репутацията на „забележително жизнен“ мъж, както деликатно бе написано в доклада на Държавния департамент. Е, французите са известни като големи любовници, нали?

— Предупредиха ме за това, сър Джон — напомни му тя.

— Мен също, милейди. — Той можеше да накара Рой Олтман да застреля французина, ако онзи се опита да сваля жена му, помисли си на шега Райън, но това би предизвикало дипломатически скандал, а Скот Адлер винаги се притеснява в такива ситуации… Джак погледна часовника си. Скоро трябваше да приключват. След малко някой дипломат тихо щеше да съобщи нещо, което да сложи край на вечерта. Джак не бе танцувал със съпругата си. Тъжната истина бе, че той изобщо не можеше да танцува. Това бе повод за дребни спорове с Кети и един ден Райън щеше да поправи този свой пропуск… може би.

Официалната вечеря завърши навреме. В посолството имаше удобни жилищни помещения и Джак веднага се запъти към широкото легло, което бе донесено специално за него и за Кети.

Официалната резиденция на Бондаренко в Хабаровск бе много комфортна, подходяща за военен от най-висш ранг и неговото семейство, но съпругата му не я харесваше. В Източен Сибир липсваше социалният живот на Москва, а освен това едната от дъщерите им бе бременна в деветия месец и съпругата му бе в Санкт Петербург, за да бъде край нея, когато бебето се роди. Предната страна на къщата гледаше към голям параден плац, а задната, в която бе разположена спалнята — към боровите гори, които представляваха почти целия пейзаж в тази част на Русия. Бондаренко имаше на разположение многоброен персонал, който да се грижи за личните му нужди. Той включваше изключително добър готвач, както и хора от свързочните части. Един от последните почука на вратата на спалнята в три сутринта.

— Да, какво има?

— Спешно съобщение за вас, другарю генерал — отвърна свързочникът.

— Добре, почакай една минута — Генадий Йосифович стана от леглото, нахлузи халата си и се насочи към вратата, като по пътя удари с юмрук ключа на осветлението. Мърмореше като всеки, събуден внезапно посред нощ, но генералите трябва да очакват подобни неща. Той отвори вратата, без да се зъби на сержанта, който му подаде телекса.

— Спешно, от Москва — подчерта сержантът.

— Да, благодаря — отвърна генералът, взе съобщението и се запъти към леглото си. Седна на удобното кресло, върху което обикновено лежеше халатът му и взе очилата си за четене. Всъщност той нямаше нужда от тях, но те му помагаха да чете по-лесно в сумрака. Беше нещо спешно, е, достатъчно спешно, за да го събудят посред…

— Боже господи — дълбоко пое въздух главнокомандващият на групата войски в Далечния изток още щом преполови първата страница. След това я обърна, за да прочете същинската част на доклада.

В Америка това се наричаше специална разузнавателна оценка. Бондаренко ги бе виждал и преди, дори бе участвал в изготвянето на някои такива, но досега не му бе попадало нещо подобно.

„Смята се, че съществува реална опасност от война между Русия и Китайската народна република. Целта на китайската офанзива е да завладее новооткритите златни и нефтени залежи в Източен Сибир чрез светкавично нападение с механизирани части на север, което ще започне западно от Хабаровск. В челото на атаката ще бъде 34-а ударна армия, която е дивизионна армия от тип А…“

Тази разузнавателна оценка е съставена на базата на национални разузнавателни източници, които имат достъп до политическите лидери на КНР и качеството на информацията е от клас „1A“, продължаваше докладът, което означаваше, че СВР гледа на него като на светото писание. Бондаренко не бе виждал това твърде често.

„Главнокомандващият на групата войски в Далечния изток получава заповед да извърши необходимите приготовления, за да посрещне и отблъсне подобно нападение…“