Том Клэнси - Мечката и драконът

— И така, считаме войната за събитие с голяма вероятност за реализация? — обобщи Манкузо.

— Да, сър — съгласи се Лар.

— Добре, господа. Значи ще действаме, както налага подобна ситуация. Искам планове и предложения за това, как да сритаме нашите китайски братя. Схематични — утре след закуска, окончателни — до 48 часа. Има ли въпроси?

Нямаше.

— Добре, тогава на работа.

Ал Грегъри работеше до късно. Като софтуерен специалист той бе свикнал да седи пред компютъра до малките часове и днес случаят бе точно такъв. В момента той се намираше на борда на кораба на ВМС на САЩ „Гетисбърг“ — крайцер от клас „Егида“. Корабът не бе на вода, а се намираше на сух док върху множество дървени стойки, докато ремонтните бригади сменяха едно от витлата му. „Гетисбърг“ бе закачил една шамандура, която се бе отделила от закотвящата си верига и бе попаднала в талвега му, за да повреди левия винт на крайцера. Кораборемонтниците не бързаха да извършат замяната, тъй като бездруго бе време за рутинното периодично техническо обслужване на двигателите. Това бе добре дошло за екипажа. Военноморската корабостроителница в Портсмут, която бе част от военноморския комплекс „Норфолк“, не бе райска градина, но там живееха семействата на по-голямата част от личния състав и това правеше мястото достатъчно привлекателно.

Грегъри бе в БИЦ или Бойния информационен център, помещението, от което капитанът „водеше“ битката. Всички оръжия се контролираха от това място. Дисплеят на радара SPY 26 26 Буквално — шпионин. — Бел.прев. представляваше три монитора, всеки от които с размерите на голям телевизор. Проблемът бе в компютрите, които командваха системата.

— Знаете ли — обърна се Грегъри към първия главен старшина, който отговаряше за поддръжката на системите. — Всеки стар Мак 27 27 Компютър „Макинтош“. — Бел.прев. е по-мощен от това.

— Докторе, тази система е венецът на технологията от 1975 — възрази старшината. — Освен това не е чак толкова трудно да проследиш една ракета.

— Освен това, д-р Грегъри — включи се друг старшина, — този радар все още е най-добрата шибана система, която някога е пускана на вода.

— Това е факт — трябваше да се съгласи Грегъри. Твърдите компоненти заедно можеха да ударят с радиочестотна мощност шест мегавата, достатъчно, за да направят така, че всеки пилот на хеликоптер например да създаде това, което жестоките медици наричат СИД — смешно изглеждащи деца. И напълно достатъчно за проследяването на балистичен носител при завръщането му в атмосферния слой на повече от хиляда мили. Ограничението и тук бе компютърният софтуер, който се бе превърнал в новия „златен“ стандарт в почти всички оръжейни системи в света.

— И така, какво правите, когато искате да проследите носител, навлизащ в атмосферния слой?

— Наричаме операцията „въвеждане на чипа“ — отвърна главният старшина.

— Какво? Хардуер? — попита Ал. Той не можеше да повярва, че компютърът пред него работи с перфокарти.

— Не, сър, софтуер е. Просто зареждаме различни програми за контрол.

— Защо се нуждаете от втора програма за това? Нормалната ви програма не може ли да следи и самолети, и ракети? — попита вицепрезидентът на TRW.

— Сър, аз просто поддържам и работя с това нещо. Не проектирам системата. RCA и IBM правят това.

— По дяволите — реагира Грегъри.

— Може би трябва да поговорите с лейтенант Олсън — каза другият главен старшина — Той е момче от Дартмут. Доста е умен за офицер.

— Да — съгласи се първият, — писането на програми му е нещо като хоби.

— Денис Белята. Оръжейникът и старпомът 28 28 Старши помощник-командир на кораб. Длъжността съответства на началник-щаб в сухопътно подразделение. — Бел.прев. понякога се дразнят от него.

— Защо? — попита Грегъри.

— Защото говори като вас, сър — отвърна главен старшина Лийк. — Само че не получава колкото вас.

— Въпреки това е добро хлапе — отбеляза Матсън. — Грижи се добре за хората си и си разбира от работата.

— Да, Джордж, добро хлапе е. Ще се издигне, ако остане във флота.

— Няма. Компютърните компании вече правят опити да го привлекат на работа. Мамка му, „Компак“ му предложи триста хиляди през миналата седмица.

— С такава заплата се живее — отбеляза главен старшина Лийк. — И какво каза Денис?

— Каза не. Посъветвах го да поиска половин милион — засмя се Матсън и се пресегна за кафето.

— Какво мислите, д-р Грегъри? Хлапето струва ли толкова пари в компютърния бизнес?