Том Клэнси - Мечката и драконът

— Ако прави наистина добри програми, може би — отвърна Ал и реши, че трябва да провери този лейтенант Олсън. В TRW винаги имаше място за таланти. Дартмут бе известен с факултета си по информатика. Като към това се прибави и опитът в армията, получавате превъзходен кандидат за участие в проект за разработка на зенитни управляеми ракетни установки. — Добре, когато вкарвате чипа, какво става?

— Променя се обхватът на радара. Знаете как действа — радиочестотната енергия изчезва нанякъде, а ние получаваме само сигналите, които се отразяват в рамките на определен период от време. Това — главен старшина Лийк вдигна една дискета с печат върху етикета — променя периода. То разширява ефективния обхват на SPY до две хиляди километра. Доста повече, отколкото ще прелетят ракетите. Бях на „Порт Роял“ преди пет години по време на изпитания на стратегически ракети. Засякохме идващия балистичен носител непосредствено щом се появи над хоризонта и го проследихме по целия път.

— Ударихте ли го? — попита Грегъри с повишен интерес. Лийк поклати глава.

— Повреда в завършващата фаза на насочването на птичката, задейства се по-рано. Бяхме на петдесет метра, но това разстояние се оказа с един косъм по-голямо от поразяващия обхват на бойната глава. Бяха ни разрешили само един изстрел по някаква причина, която така и не разбрах. На следващата година „Шилоу“ успя. Удари го директно. Видеозаписът е страхотен — увери госта си главният старшина.

Грегъри му повярва. Когато едно тяло, което се движи в дадена посока с 14 000 мили в час, се сблъска с друго, което лети срещу него с 2 000 мили в час, резултатът наистина може да бъде впечатляващ.

— От първия път?

— Разбира се. Боклукът летеше право срещу нас, а това бебче не пропуска често.

— Винаги се справяме при ученията с „Вандал“ край островите Уолъпс — потвърди главен старшина Матсън.

— И какво по-точно са те?

— Стари зенитни управляеми ракети „Талос“ — поясни Матсън. — Големи цилиндри с реактивни двигатели. Те се приближават по балистична траектория с 2 200 мили в час. На палубата става доста напечено. От това се притесняваме. Руснаците излязоха с нови, летящи ниско над водата ракети, които ние наричаме „Слънчево изгаряне“…

— Убиец на „Егида“ — така го наричат някои хора — добави главен старшина Лийк. — Ниска и бърза.

— Обаче досега не сме пропуснали нито една — съобщи Матсън. — Системата „Егида“ е доста добра. И така, д-р Грегъри, какво точно проверявате?

— Искам да разбера дали вашата система може да се използва за спиране на балистичен носител.

— Колко бърз? — попита Матсън.

— Междуконтинентална балистична ракета. Когато се появи на радара ви, ще се движи с около 17 000 мили в час или със 7 600 метра в секунда.

— Доста бързо наистина — отбеляза Лийк. — Седем или осем пъти по-бързо от куршум, изстрелян от карабина.

— По-бързо от тактическа ракета като „Скъд“. Не съм сигурен, че ще успеем — каза Матсън.

— Тази радарна система няма да има проблеми с проследяването. Тя е много близка до системата „Кобра“ на Алеутите. Въпросът е дали вашите зенитни управляеми ракети ще успеят да реагират достатъчно бързо, за да я ударят?

— По-слаб от самолет. Балистичните носители са конструирани да издържат на топлина, не на удар. Също като космическата совалка. Когато лети в дъждовна буря, плочките й се скапват.

— Сериозно?

— А-ха — кимна Грегъри. — Също като стиропорени чашки за кафе.

— Добре, значи проблемът е ракетата да се приближи на достатъчно малко разстояние, за да може бойната глава да избухне, когато целта е в бризантния конус.

— Правилно. — Може и да са кадрови военни, помисли си Грегъри, но не са глупави.

— Трябва да се коригира софтуерът в търсещата глава, нали?

— Отново правилно. Аз написах нова програма. Лесно беше. Препрограмирах начина на действие на лазера. Би трябвало да работи, ако инфрачервената система за насочване функционира, както я рекламират. Поне по време на компютърните симулации във Вашингтон функционираше.

— Работеше добре и на „Шилоу“, докторе. Тук някъде имаме видеозапис — увери го Лийк. — Искате ли да го видите?

— Разбира се — ентусиазирано отвърна д-р Грегъри.

— Добре — главен старшина Лийк погледна часовника си. — Сега съм свободен. Ще прескоча до кърмата да изпуша една цигара и после ще извъртим записа.

— Не можете ли да пушите тук?

Лийк изръмжа с раздразнение:

— Това е новата флота, докторе. Капитанът е истински нацист. Трябва да ходиш до кърмата, за да запалиш. Не разрешава даже в каютите на старшините.