Том Клэнси - Мечката и драконът

— Скот? — обърна се Райън към държавния секретар.

— Не знам, Джак. Това би трябвало да ги обезкуражи, но не можем да бъдем сигурни колко натясно смятат, че са поставени. Ако решат, че са попаднали в клопка, също могат да се хвърлят с главата напред.

— По дяволите, Скот, това ли е начинът, по който държавите правят бизнес? — попита Джак. — Съмнения? Страхове? Явна глупост?

Адлер сви рамене.

— Погрешно е да се мисли, че един глава на правителство е по-умен от нас, останалите, Джак. Хората вземат решения по един и същ начин, независимо от това колко са големи и умни. Всичко се свежда до това, как възприемат проблема и как най-добре могат да обслужат собствените си нужди, да запазят личното си благополучие. Не забравяй, че си нямаме работа със свещеници. Тези хора нямат кой знае колко съвест. Нашето възприятие за добро и зло не е присъщо на техните мозъци. Те трансформират това, което е добре за страната им, в онова, което е добре за самите тях, също като някой крал от дванадесети век, но за разлика от него нямат около себе си някой епископ, който да напомня, че може би има Бог, който гледа отгоре с тефтер в ръка.

„За тях“, помисли си Адлер, „нямаше да е проблем да елиминират един кардинал, за да бръкнат по-дълбоко в кацата с меда.“

— Социопати? — попита президентът.

Държавният секретар отново сви рамене.

— Не съм лекар, само дипломат. Когато преговаряш с подобни хора, обикновено развяваш онова, което е добро за страната им, тоест за тях, пред очите им и се надяваш, че ще посегнат. Играеш с тях, без да ги разбираш напълно. Тези хора правят неща, които никой от нас не би направил. А те управляват една от най-големите държави, притежаваща ядрено оръжие.

— Страхотно — пое дъх Райън. Той се изправи и взе палтото си. — Е, хайде да отидем да видим как новият ни съюзник ще подпише договора, какво ще кажеш?

Десет минути по-късно те бяха в приемната на замъка „Лазиенски“. Осигурено бе обичайното време без представители на пресата, през което държавните ръководители можеха да поговорят помежду си с чаша минерална вода в ръката, след което няколко служители от протокола отвориха двойните врати към масата, столовете, документите и телевизионните камери. Речта на президента Грушевой бе напълно предсказуема. НАТО бе създадено, за да защитава Западна Европа от неговата страна, а тя от своя страна бе основала аналогична организация, наречена Варшавски договор, точно в този град. Светът обаче се бе променил и сега Русия бе щастлива да се присъедини към останалите европейски страни в един съюз между приятели, чието единствено желание е мир и благоденствие за всички. Грушевой изрази задоволството си от факта, че е първият руснак, който наистина става част от Европейската общност, и обеща да бъде ценен приятел и партньор на вече близките до сърцето му съседи. (Военните аспекти на Северноатлантическия пакт не бяха споменати изобщо.) Всички присъстващи го аплодираха, след което Грушевой извади една старинна писалка, взета за случая от Ермитажа в Санкт Петербург, за да се подпише от името на Русия и по този начин да увеличи с една броя на страните, членуващи в НАТО. Последваха нови аплодисменти, след което ръководителите на отделните държави се приближиха до него, за да се ръкуват с новия си съюзник. Светът за пореден път промени облика си.

— Иван Еметович — каза Головко, когато се приближи до американския президент.

— Сергей Николаич — тихо отвърна Райън.

— Какво ще си помисли Пекин за това? — попита шефът на руската разузнавателна служба.

— С повече късмет ще разберем до двадесет и четири часа — отговори Райън, който знаеше, че тази церемония се излъчва пряко по Си Ен Ен, и бе сигурен, че китайците са я гледали.

— Очаквам реакцията да бъде просташка.

— Напоследък казаха доста гадни неща по мой адрес — увери го Райън.

— Че трябва да осъществите сексуален контакт с майка си, несъмнено.

— Всъщност, че трябва да правя орален секс с нея — с отвращение призна президентът. — Предполагам, че всеки говори подобни неща в тесен кръг.

— Ако го каже някому лично, може да бъде застрелян.

Райън изръмжа:

— Можеш да бъдеш сигурен в това, Сергей.

— Ще проработи ли? — попита Головко.

— Мислех да ти задам същия въпрос. Вие сте по-близо до тях.

— Наистина не знам — каза руснакът и отпи малка глътка от водката си. — А ако не проработи…

— В такъв случай имате някои нови съюзници.

— А по въпроса за точната формулировка на членове пети и шести от пакта?