Том Клэнси - Мечката и драконът

— Твърде уверен сте.

Министърът кимна.

— Да, Ху, уверен съм, защото съм изучавал Запада в продължение на много години. Начинът им на мислене всъщност е доста предсказуем. Целта на този договор е да ни сплаши, предполагам, но в действителност той представлява един хартиен тигър. Дори да имат желание да окажат военна помощ на Русия, те нямат възможност да сторят това. А и аз не вярвам, че ще проявят подобно желание. Те не могат да знаят плановете ни. Ако ги знаеха, щяха да окажат натиск, като използват преимуществото си над нас по отношение на валутните резерви по време на търговските преговори, нали? — попита Цзян.

— Никакъв начин ли няма да са научили нещо?

— Вероятността е почти нулева. Другарят Тан няма сведения за шпионска дейност в страната ни на високо ниво, а източниците му във Вашингтон и в останалите страни от НАТО не са чували за нещо подобно.

— Тогава защо разширяват НАТО? — попита Ху.

— Не е ли очевидно? Русия изведнъж се сдобива с изобилни количества нефт и злато и капиталистическите държави искат да участват в разпределението на това богатство. Това се казва дори в пресата, нали? Напълно в духа на капиталистическото общество — споделена алчност. Кой знае, може би след пет години и нас ще ни поканят в НАТО по същата причина — иронично каза Цзян.

— Убеден ли сте, че плановете ни не са разкрити?

— Когато обявим пълна бойна готовност и започнем да придвижваме военни части, можем да очакваме някаква реакция от Русия. Останалите? Пфу! Тан и маршал Лю също са уверени в това.

— Много добре — каза Ху, който не бе напълно убеден, но въпреки това се съгласи.

Във Вашингтон бе утро. Вицепрезидентът Джексън бе де факто шеф на екипа за овладяване на кризисни ситуации — длъжност, която заемаше поради предишния си пост — директор на оперативния отдел на Комитета на началник-щабовете. Едно от предимствата на Белия дом бе високата степен на сигурност, която се допълваше от факта, че хората от обединеното командване можеха да участват в заседанията на екипа от своята заседателна зала — „Танкът“, по осигурена срещу подслушване фиброоптична връзка.

— Е? — попита Джексън, гледайки към големия телевизионен екран на стената на Залата за действия при кризисни ситуации.

— Манкузо е накарал хората си в Хавай да се захванат за работа. Флотата може да създаде сериозни главоболия на китайците, а ВВС имат готовност да прехвърлят доста активи в Русия, ако се наложи — каза армейски генерал Мики Мур, председател на Комитета на началник-щабовете. — Това, което ме безпокои, е сухопътната част на уравнението. На теория можем да придвижим на изток една тежковъоръжена дивизия — първа бронетанкова, от Германия заедно с няколко поддържащи подразделения, а вероятно и НАТО ще ни подпомогне с няколко формирования. Руската армия обаче е в плачевно състояние, особено в Далечния изток. Друг сериозен проблем е, че Китай разполага с дванадесет междуконтинентални балистични ракети CSS-4. Смятаме, че най-малко осем от тях са насочени към нас.

— Разкажи ми повече — нареди Котаракът.

— Те са разновидност на „Титан“-II — продължи Мур. — Научих историята малко по-рано днес. Проектирани са от един полковник от ВВС от китайски произход, завършил Калифорнийската политехника, който избяга там през 50-те. Някакъв дръвник е повдигнал срещу него обвинения за нарушаване на изискванията за сигурност, между другото до едно несъстоятелни, и той се е измъкнал с няколко куфара ценна техническа информация направо от щаба, където работел по това време. Така китайците са конструирали нещо, което на практика е копие на старите ракети „Мартин-Мариета“ и както вече казах, поне осем от тях са насочени към нас.

— Бойни глави?

— Пет мегатона, предполагаме. Градоунищожители. Поддръжката им е доста трудна, също като на нашите. Предполагаме, че през повечето време са без гориво и вероятно ще са им необходими от два до четири часа, за да ги приведат в готовност за изстрелване. Това е добрата новина. Лошата е, че китайците са усилили защитата на силозите си, вероятно като следствие от това, което направихме по време на кампанията в Ирак и на ударите на нашите В-2 над японските варианти на SS-19. Според последните ни данни капаците им представляват 15 фута 29 29 4,57 метра. — Бел.прев. армиран бетон плюс три фута 30 30 0,91 метра. — Бел.прев. стоманена броня. Ние не разполагаме с конвенционална бомба, която да проникне през тях.

— Защо? — изненадано попита Джексън.