Том Клэнси - Мечката и драконът

— Защо?

— Беше върховният главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа. Получихме спешна заповед да се приведем в готовност за натоварване по ешелоните и отпътуване на изток.

— Къде на изток? — попита изненадано началникът на оперативния отдел на дивизията. — Може би някое извънпланово учение в Източна Германия?

— Може би чак до Русия, и то до източната й част. Сибир вероятно — каза го Дигс така, сякаш сам не вярваше на това, което току-що изрече.

— Какво, по дяволите, става?

— Националното военно-политическо ръководство се притеснява, че руснаците и китайците може да се сдърпат. Ако това се случи, ние вероятно ще трябва да отидем на изток, за да помогнем на Иван.

— Какво, по дяволите, става? — повтори Мастърман.

— Изпраща началника на разузнавателния си отдел да ни осведоми какво са им казали от Вашингтон. Трябва да се появи след около половин час.

— Още кой ще участва? Това натовска задача ли е?

— Не каза. Май трябва да стоим и да чакаме. Засега само ти и останалите от щаба и командването на противовъздушната отбрана ще знаят.

— Да, сър — отвърна Мастърман. Всъщност нямаше какво друго до каже.

По традиция, когато президентът пътува, ВВС на САЩ изпращат доста самолети с него. Сред тях са и С-5B „Галъкси“. Популярни във флотата като „алуминиевият облак“ заради огромните си размери, те могат да превозват в пещероподобния си търбух цели танкове. Сега обаче бяха натоварени с хеликоптери VC-60, които бяха с по-големи габарити от танковете, но значително по-леки.

VH-60 е разновидност на „Сикорски Блекхоук“, чието предназначение е транспортирането на десантни групи, но е доста по-изчистен и е пригоден за важни личности. Пилот бе полковник Дан Малой — офицер от морската пехота с над пет хиляди летателни часа с хеликоптери. Позивната му бе „мечка“. Кети Райън го познаваше доста добре. Обикновено той я откарваше сутрин до болницата „Джон Хопкинс“ с брат близнак на тази машина. Освен него екипажът включваше втори пилот — един лейтенант, който изглеждаше прекалено млад, за да бъде професионален летец, и един подофицер — щаб-сержант от морската пехота, чието задължение бе да проверява дали всички са затегнали добре коланите си. Кети се справяше с това по-добре от Джак, който не бе свикнал с различните закопчалки в този летателен апарат.

Освен другото „Блекхоук“ возеше доста комфортно и съвсем не създаваше усещането, че седиш върху полилей по време на земетресение, което обикновено се свързва с подобни машини. Полетът отне почти един час. Над тях целият въздушен трафик бе спрян, спрени бяха дори гражданските полети от и към всяко летище, край което минаваха сравнително близо. Полското правителство бе загрижено за сигурността на президента на САЩ.

— Ето го — каза Малой по интеркома. — На единадесет часа 31 31 Така се обозначава посоката, в която се намира даден обект спрямо определено направление, което отговаря на дванадесет часа по циферблата на часовника. В случая дванадесет часа е курсът на хеликоптера. — Бел.прев. .

Хеликоптерът се завъртя наляво, за да даде възможност на всички вътре да видят целта на пътуването през поликарбонатните прозорци. Райън изведнъж се почувства потиснат. Долу имаше малка железопътна гара с два коловоза и още една линия, която минаваше под ниска арка и продължаваше към друга сграда. Имаше още няколко постройки и множество бетонни площадки, които показваха къде са се намирали останалите. В съзнанието на Райън изплуваха черно-белите филми, заснети от самолет, вероятно руски, през Втората световна война. Сградите приличаха на складове, спомни си той. Само че стоките, складирани там, са били човешки същества, въпреки че хората, построили този комплекс, не са ги възприемали по този начин — гледали са на тях като на вредители, насекоми или плъхове, които е трябвало да бъдат унищожени колкото може по-бързо и ефикасно.

По тялото му плъзнаха студени тръпки. Времето тази сутрин не бе топло, едва ли имаше петнадесет градуса, помисли си Джак, но кожата му настръхна доста повече, отколкото предполагаше тази температура. Хеликоптерът се приземи плавно, сержантът отвори вратата и президентът стъпи на килима, който бе поставен неотдавна точно с тази цел. Един полски правителствен служител се приближи и стисна ръката му, като се представи, но Райън не обърна внимание на това, тъй като в този момент се чувстваше като турист в ада. Служителят, който щеше да изпълнява функцията на гид, ги поведе към една кола, с която щяха да изминат късото разстояние до комплекса. Джак седна до жена си.