Том Клэнси - Мечката и драконът

Думата „камуфлаж“, която означава маскировка или прикриване, по произход е френска. Всъщност тя би трябвало да е руска, защото руснаците са най-добрите в света в това военно изкуство. Халетата на истинските танкове, които формираха гръбнака на засега съществуващата само на теория армия на Бондаренко, бяха толкова добре скрити, че само щабът му знаеше къде се намират. Една значителна част от тях бе останала незабелязана дори от американските шпионски спътници, които от години търсеха местоположението им. Дори пътищата, които водеха към халетата, бяха боядисани в маскировъчни цветове или закрити от изкуствени иглолистни дървета. Това бе още един урок от Втората световна война, когато Съветската армия объркваше напълно германците толкова често, че човек се чудеше защо Вермахтът изобщо си правеше труда да назначава офицери от разузнаването, след като те постоянно бяха баламосвани.

— Сега изпращаме заповедите — отвърна полковник Алиев. — С повече късмет половината от тях ще достигнат до хора, които някога са носили униформа. Ще постигнем доста по-добри резултати, ако направим публично съобщение.

— Не — реагира Бондаренко. — Не можем да им позволим да разберат, че се подготвяме. Какво става с офицерския състав?

— За запасните формирования? Разполагаме с достатъчно лейтенанти и капитани, просто няма редници и сержанти, които да поставим под тяхно командване. Предполагам, че ако се наложи, можем да съставим цял полк от младши офицери, способни да управляват танкове — сухо каза Алиев.

— Е, един такъв полк сигурно ще бъде доста ефективен — отбеляза генералът. — Колко време ще отнеме свикването на запасняците?

— Пликовете вече са адресирани и марките са залепени. Би трябвало да достигнат до получателите до три дни.

— Изпратете ги веднага. Погрижи се за това лично, Андрей — заповяда Бондаренко.

— Слушам, другарю генерал — той замълча. — Какво мислите за тази работа с НАТО?

— Ако ще ни осигури подкрепа, аз съм за. Мечтая да имам американски самолети под мое командване. Помня какво причиниха на Ирак. Има много мостове, които искам да съборя в реките под тях.

— А сухопътните им сили?

— Не ги подценявай. Виждал съм как се обучават и съм карал някои от машините им. Отлични са и хората им знаят как да ги използват. Една американска танкова рота, при компетентно командване и добро подсигуряване, може да се противопостави на цял полк. Спомни си как се справиха с иракската армия. Два действащи дежурни полка и една териториална бригада пометоха два големи корпуса като макети на маса за маневри. Точно затова искам да осъвременим обучението си. Техните хора не са по-способни от нашите, Андрей Петрович, но подготовката им е най-добрата, която някога съм виждал. Прибави към това и екипировката им и ще разбереш причината за тяхното превъзходство.

— А командирите им?

— Добри са, но не повече от нашите. Мамка му, те копираха нашата доктрина преди, копират я и сега. Попитах ги в очите дали е така и те признаха, че се възхищават от оперативното ни мислене. Само че те използват нашата доктрина по-пълноценно от нас, защото обучават хората си по-добре.

— А обучението им е по-добро, защото имат повече пари за това.

— Така е. При тях командирите на танкове не боядисват скалите около базите, както е при нас — с горчивина отбеляза Бондаренко. Той тъкмо бе започнал да променя това, но от „тъкмо започнал“ до „работата е свършена“ имаше доста дълъг път. — Разпращай повиквателните и помни, че това трябва да стане тихо. Тръгвай. Аз трябва да говоря с Москва.

— Слушам, другарю генерал — каза началникът на оперативния отдел и излезе.

— Това пък какво беше? — бе коментарът на генерал-майор Дигс след телевизионното предаване.

— Кара те да се чудиш за какво изобщо съществува НАТО — съгласи се полковник Мастърман.

— Дюк, аз израснах, очаквайки да видя как танкове Т-72 пъплят през прохода Фулда като хлебарки в блок някъде в Бронкс. Сега изведнъж сме приятели — той невярващо поклати глава. — Срещал съм се с някои от техните главни, като този Бондаренко, който командва техния ТВД Далечен изток. Умен мъж, истински професионалист. Посети ме във Форт Ъруин. Схвана нещата доста бързо. Наш тип войник.

— Е, сър, сега май вече наистина е наш?

В този момент позвъни телефонът. Дигс вдигна слушалката.

— Генерал Дигс. Добре, дай го… Добро утро, сър… Добре, благодаря и… Да? Какво?… Говорите сериозно, предполагам… Да, сър. Да, сър, разбира се, че сме в готовност. Разбира се, сър. Дочуване — той постави слушалката обратно. — Дюк, по-добре седни.