Том Клэнси - Мечката и драконът

— Джак… — прошепна тя.

— Да — прекъсна я той. — Да, бебче, знам. Той не каза нищо повече, дори не чу добре подготвените пояснения на поляка.

„Arbeit Macht Frei“, прочете той върху желязната арка. Трудът освобождава бе буквалният превод на тези думи, може би най-циничното мото, измисляно някога от болните мозъци на мъже, които наричат себе си цивилизовани. Най-сетне колата спря, те отново излязоха на открито и водачът им ги поведе от място на място, като им говореше неща, които не слушаха, но усещаха, защото тук сякаш самият въздух бе натежал от зло. Тревата бе невероятно зелена, почти като терен за голф след пролетен дъжд… може би заради изобилието на хранителни вещества в почвата. Голямо изобилие. Над два милиона души бяха намерили смъртта си на това място. Два милиона. Може би три. След известно време броенето започва да губи смисъл и всичко се превръща просто в бройка, число, вписано във ведомостта от някой счетоводител, който отдавна е престанал да мисли какво се крие зад тези цифри.

В съзнанието си Джак виждаше човешките очертания, телата, главите, но, слава богу, не и лицата на мъртвите. Той крачеше по алеята, която германската охрана бе наричала „Himmel Strasse“ или „Улица към рая“. Защо ли я бяха нарекли така? Това бе чист цинизъм. А може би са вярвали, че горе има Бог, който ги наблюдава. В такъв случай какво ли са смятали, че мисли Той, за деянията им? Какви хора са били това? Жените и децата са били избивани непосредствено след пристигането си, защото не са имали голяма стойност като работници в промишлените обекти, построени от „Фарбен“, за да се изцеди и последната полза от хората, изпратени тук да умрат — да се спечели нещо от последните им няколко месеца на този свят. Не само евреи, разбира се — полската аристокрация и полското духовенство са били избивани тук. Цигани. Хомосексуалисти. „Свидетели на Йехова“. Просто насекоми, които са подлежали на изтребване с „Циклон-Б“, продукт на пестицидните научни разработки на германската химическа индустрия.

Райън не бе очаквал това да бъде приятна екскурзия. Той смяташе, че идването му тук ще има образователен ефект, също като например посещение на бойното поле край Антиетам 32 32 Antietam — малка рекичка, приток на Потомак, е западната част на щат Мериленд в САЩ, близо до град Шарпсбърг, край която през 1862 година се е състояла голяма битка от Гражданската война. — Бел.прев. .

Само че това не бе бойно поле и съвсем не създаваше усещането за такова.

Как ли бе изглеждало то в очите на хората, които го бяха освободили през 1944 — зачуди се Джак. Дори закоравелите войници, мъже, които се бяха изправяли лице в лице със смъртта в продължение на години, сигурно са били отвратени от това, което са заварили тук. Въпреки всичките си ужаси бойното поле остава място на честта, където мъжете са мерили силите си с други мъже по най-стария начин. Той бе жесток и окончателен наистина, но съдържаше някаква чистота, едните се биеха с другите, използваха оръжия, но… Всъщност всичко това са глупости, осъзна Джак. Във войната нямаше кой знае колко достойнство, а тук то бе много по-малко. На бойното поле, независимо по какви причини и с какви средства, мъже са воювали с други мъже, а не с жени и деца. Имаше нещо достойно да загинеш в първия случай, но не… това. Това беше престъпление от огромен мащаб и колкото и голяма злина да бе войната, тя не можеше да бъде квалифицирана с този термин в чисто хуманния му смисъл — предумишлено да нанесеш вреда на невинни хора. Как мъже са можели да правят такива неща? Германия днес, както и тогава, бе християнска страна, същата, която бе дала на света Мартин Лутер, Бетовен и Томас Ман. Дали за всичко бе виновен водачът им. Адолф Хитлер, един зурлест мъж, роден да бъде дребен чиновник, провалил се във всичко, което е опитвал… с изключение на демагогията. В това той е бил шибан гений…

Все пак защо Хитлер е мразил всички толкова много, че да използва индустриалната мощ на своята страна не за да завладее света, което само по себе си бе достатъчно лошо, а за да стори това чрез хладнокръвно изтребление на милиони хора? Това, знаеше Джак, все още бе една от неразгаданите тайни на историята. Някои твърдяха, че Хитлер е мразил евреите, защото е видял един на улицата във Виена и просто не го е харесал. Друг експерт в тази област, самият той евреин, бе изказал предположението, че някаква еврейска проститутка е заразила неуспелия австрийски бояджия с гонорея, но не разполагаше с документи, които да потвърдят тезата му. Изказана бе и една още по-цинична теория — Хитлер изобщо не се е интересувал от евреите, просто му е бил необходим враг, който народът да мрази, така че на гребена на нарастващата ненавист той да оглави Германия, просто е избрал евреите като средство за мобилизиране на нацията. Райън намираше тази теза за неправдоподобна, но по-противна от останалите. По някаква причина той е поел властта, която неговата страна му е дала, и я е използвал, за да избива хора. Така Хитлер е проклел името си во веки веков, но това не бе кой знае каква утеха за хората, чиято плът днес наторяваше тревата. Шефът на съпругата на Райън в болницата „Джон Хопкинс“ бе евреин — Берни Кац, и бе приятел на Джак от много години. Колко ли такива хора са загинали тук? Колко потенциални Джонъс Солк 33 33 Микробиолог, откривател на ваксината срещу полиомиелит. — Бел.прев. ? Може би един или двама Айнщайн? Поети, актьори или просто работници, които щяха да отгледат обикновени деца…