Том Клэнси - Мечката и драконът

— А какво ще кажеш за онези неща…

— Които направи Сталин? В семейството ми никога не се говореше за това. Както знаеш, баща ми работеше в НКВД. Той смяташе, че всичко, което държавата върши, е правилно. Няма голяма разлика от това, което са направили фашистите в Аушвиц, трябва да призная, но той не гледаше на нещата по този начин. Бяха други времена, Иван Еметович. Тежки времена. Твоят баща също е участвал във войната, доколкото си спомням.

— Парашутист, един от първите. Никога не е говорил много за това, разказваше само веселите случки. Каза, че нощният въздушен десант в Нормандия е бил доста страховит, но само това — никога не е споделял как се е чувствал, когато е бягал в тъмнината, а край него са летели куршуми.

— Едва ли е много приятно да си войник в битка.

— И аз не вярвам да е така. Да изпращаш хора да вършат това също не е забавно. По дяволите, Сергей! От мен се очаква за защитавам хората, не да излагам живота им на опасност.

— Значи не си като Хитлер. Не си и като Сталин, — каза руснакът. — Едуард Петрович също не е като тях. Светът, в който живеем, е спокоен, доста по-спокоен, отколкото по времето на бащите и чичовците ни, но все още не е достатъчно спокоен. Кога ще научиш как са реагирали китайските ни приятели на вчерашното събитие?

— Скоро, надявам се, но не сме съвсем сигурни. Знаеш как стоят нещата.

— Да. — Обикновено зависиш от агентите си, но никога не знаеш кога ще се обадят, а очакването създаваше притеснения. Понякога ти се иска да им извиеш вратовете, но това е едновременно погрешно и неморално, както и двамата знаеха.

— Някаква обществена реакция? — попита Райън. Руснаците щяха да разберат по-рано от неговите хора.

— Никаква, г-н президент. Никакви коментари по средствата за масова информация. Не че е неочаквано, но е малко разочароващо.

— Ако тръгнат, ще можете ли да ги спрете?

— Президентът Грушевой зададе същия въпрос на Ставка — военните ръководители на Русия, но те все още не са дали твърд отговор. Тревожи ни оперативната сигурност. Не искаме КНР да разбере, че знаем нещо.

— Това може да се обърне срещу вас — предупреди го Райън.

— Казах точно това тази сутрин, но военните си имат свои виждания, нали знаеш? Свикваме част от запасняците, изпратили сме и заповеди за привеждане в състояние на повишена бойна готовност до някои механизирани формирования. Както бихте казали в Америка: долапът нещо се е поизпразнил.

— Докъде стигнахте с хората, които се опитаха да те убият? — попита Райън, променяйки темата на разговора.

— Главният е под постоянно наблюдение в момента. Ако реши да опита още нещо, ще си поговорим с него — отговори Головко. — Връзката, както знаеш, отново е китайска.

— Чух.

— Вашият агент на ФБР в Москва, този Рейли, е доста способен. Можехме да го използваме.

— Да, Дан Мъри има големи планове за него.

— Ако тази история с китайците отиде по-далеч, трябва да организираме група за координация между вашите и нашите военни.

— Говорете с върховния главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа — каза му Райън. Той вече бе обмислил това. — Инструктиран е да сътрудничи на хората ви.

— Благодаря, г-н президент. Ще предам. Как е семейството ти? — промени темата Головко. Време бе да се поразсеят.

— Голямата, Сали, вече излиза с момчета. Това е доста тежко за татко — призна Райън.

— Да — усмихна се Головко. — Живееш в постоянен страх да не попадне на някой като теб, когато си бил на техните години, нали?

— Е, службата за охрана помага да държим малките негодници под око.

— Да, добра работа вършат тези момчета с пистолетите — съгласи се развеселено руснакът.

— Да, мисля, че дъщерите са наказанието, което Бог ни налага за това, че сме мъже — с това твърдение Райън разсмя събеседника си.

— Точно така, Иван Еметович, точно така — Сергей замълча, след което отново върна разговора към работата. — Времената са трудни и за двама ни, нали?

— Да, така е.

— Може би китайците ще разберат, че сме заедно и ще преосмислят алчността си. Нашите бащи се съюзиха, за да унищожат Хитлер. Кой може да застане срещу нас, ако сме заедно?

— Сергей, войните не са рационални актове. Тези, които ги започват, не мислят рационално. На тях изобщо не им пука за народа, който управляват. Те искат други мъже да умрат за осъществяване на техните ограничени цели. Тази сутрин бях на едно подобно място. Някои може да го възприемат като сатанински лунапарк, но на мен ми въздейства много силно. Върнах се разгневен. Не бих имал нищо против да срещна Хитлер с пистолет в ръката — това бе малко детинско, но Головко прекрасно разбираше събеседника си.