Том Клэнси - Мечката и драконът

— Ако имаме късмет, заедно ще предотвратим тази китайска авантюра.

— А ако не успеем?

— Тогава заедно ще ги разгромим, приятелю. И може би това ще бъде последната от всички войни.

— Не бих се обзаложил на това — отвърна президентът. — Самият аз мислих върху това. Все пак си струва да опитаме.

— Когато разберете какво мислят китайците…?

— Ще ви уведомим.

Головко се изправи.

— Благодаря. Ще предам това на нашия президент.

Райън изпрати руснака до вратата, след което се отправи към кабинета на посланика.

— Това дойде току-що — посланик Левендовски подаде на Райън няколко листа, пристигнали по факса. — Толкова ли е зле, колкото изглежда?

Посланието бе с надпис „Само за президента“, но все пак бе пристигнало в неговото посолство. Райън взе листите и започна да чете.

— Май да. Ако поискат помощ от НАТО, Полша ще се включи ли?

— Не знам. Мога да попитам.

Президентът поклати глава.

— Още е твърде рано за това.

— Знаехме ли това, когато решихме да вкараме руснаците в НАТО? — Въпросът изразяваше загриженост почти до степен на нарушаване на дипломатическия етикет.

Райън вдигна поглед от листите.

— Вие как мислите? — той замълча. — Трябва ми секретен телефон.

Четиридесет минути по-късно Джак и Кети Райън се изкачиха по трапа към своя самолет, който щеше да ги отведе у дома. Хирургът не се изненада, когато още с влизането съпругът й, придружен от държавния секретар, изчезна на втория етаж, където се намираше комуникационният център. Кети подозираше, че Джак е „откраднал“ едно-две дръпвания от някоя цигара горе, но когато той се върна, тя вече спеше.

Всъщност Райън искаше да запали, но в комуникационния център никой нямаше цигари. Единствените двама пушачи бяха оставили кутиите си в багажа, за да си спестят изкушението да нарушат правилата на ВВС на САЩ. Президентът изпи едно питие и отпусна креслото си назад, за да подремне. Сънува Аушвиц и сцени, които бяха останали в съзнанието му от „Списъкът на Шиндлер“. Събуди се някъде над Исландия, целият в пот, и погледна ангелското лице на спящата си съпруга, което го накара да си помисли, че въпреки всичките проблеми светът не бе чак толкова лош. И че работата му бе да го запази такъв.

— Добре, има ли някакъв начин да ги накараме да отстъпят? — обърна се Роби Джексън към хората в Залата за действия при кризисни ситуации на Белия дом.

Професор Уийвър му даде един типично академичен отговор — много изчерпателен и почти безполезен. Джексън трябваше да го изслуша така или иначе. Този мъж знаеше доста за начина на мислене на китайците. Би трябвало. Обяснението му обаче бе също толкова неразбираемо, колкото и мисловният процес, който се опитваше да изясни.

— Професоре — каза Джексън, след като изслуша „лекцията“. — Всичко това е много интересно, но с какво, по дяволите, може да ни помогне нещо, което се е случило преди девет века, да се справим с днешната ситуация? Тези са маоисти, не роялисти.

— Идеологията обикновено е само извинение за определено поведение, г-н вицепрезидент, а не причина за него. Мотивацията им днес е същата, каквато е била и по време на династията Чин, и те изпитват същите страхове — че селяните ще въстанат, когато състоянието на икономиката се влоши много — обясни Уийвър на този пилот, технократ, помисли си професорът, но в никакъв случай не и интелектуалец. Президентът поне имаше някакви заслуги като историк, макар те да не можеха да впечатлят декана на факултет от Айви Лийг 34 34 Ivy League или на български Бръшляновата лига. Метафорично название на няколко престижни колежи и университети в североизточните райони на САЩ, намекващо за обрасли с бръшлян сгради. Към Лигата се отнасят учебните заведения Браун, Колумбия, Корнел, Дартмут, Харвард, Принстън, както и университетите в Пенсилвания и Йейл. — Бел.прев. .

— Да се върнем към нашия въпрос: какво можем да направим, за да ги накараме да отстъпят, да не започват война?

— Ако разберат, че знаем за намеренията им, може да се позабавят малко, но ще вземат окончателното си решение според съотношението на силите, което очевидно считат, че е изцяло в тяхна полза, доколкото мога да съдя по това, което изпраща този Зорге.

— Значи няма да отстъпят? — попита вицепрезидентът.

— Не мога да гарантирам това — отвърна Уийвър.

— А и ако разкрием източника си, един човек ще загине — напомни им Мери Пат Фоли.

— Един живот срещу много — отбеляза Уийвър.