Том Клэнси - Мечката и драконът

Бондаренко кимна и отпи от чая си. Това бе лудост, а най-откачената част от всичко бе, че сега той играеше ролята на командир на НАТО от 1975, германски например, изправен срещу многократно превъзхождащ го враг. За щастие обаче и за разлика от немския командир, той разполагаше с пространство за маневриране, а руснаците винаги бяха използвали пространството в своя полза. Бондаренко се наведе напред.

— Добре. Другари, ще им отнемем възможността за решителни действия. Ако пресекат границата, ще започнем маневрена война. Ще жилим и ще бягаме. Ще ги удряме и ще се оттегляме, преди да са успели да организират контраатака. Ще им отстъпим земя, но няма да им даваме кръв. Животът на всеки наш войник е изключително ценен. Китайците имат доста дълъг път до целта си. Ще им позволим да изминат голяма част от този път, а през това ще изчакваме благоприятния случай и ще запазим хората и въоръжението си. Ще ги накараме да платят за това, което са заграбили, но няма, не, не трябва да им позволим да влязат в решителна битка с войската ни. Наясно ли са всички? — попита той щаба си. — Когато се съмняваме, ще бягаме и ще отказваме на врага, това, което иска. Когато имаме необходимото, за да отвърнем на удара, ще го накараме да поиска никога да не е чувал за Русия, но дотогава ще го оставим да се забавлява.

— А какво ще правим с граничните части?

— Те ще ударят китайците, след което ще се изтеглят. Другари, няма да спра да повтарям това — животът на всеки редник е важен за нас. Мъжете ни ще се бият по-уверено, ако знаят, че държим на тях, нещо повече, те заслужават нашите грижи. Ако страната им иска от тях да рискуват живота си за нея, трябва да им отговори с лоялност. Ако направим това, те ще се бият като тигри. Руският войник знае как да се бие. Трябва да бъдем достойни за него. Всички вие сте добри професионалисти. Това ще бъде най-важното изпитание в живота на всички ни. Трябва да бъдем нивото, необходимо за изпълнение на тази задача. Съдбата на нацията ни е в наши ръце. Имаме разрешение да повикаме воини от запаса. Нека започнем това. Разполагаме с достатъчно екипировка за тях. Отворете вратите и им дайте възможност да наберат скорост. Дано офицерите, които ще ги водят, да са достойни за хората си. Свободни сте.

Бондаренко се изправи и излезе от помещението, като се надяваше, че речта му е постигнала целта си. Войните обаче не се печелеха с речи.

Президентът Грушевой пристигна във Варшава с обичайната пищност и помпозност. Доста добър актьор, помисли си Райън, докато гледаше пристигането му по телевизията. Човек изобщо не можеше да познае по изражението на лицето му, че неговата страна се е изправила лице в лице със сериозна война. Грушевой премина пред същия кордон, несъмнено съставен от същите части, които посрещнаха и Райън, произнесе кратка, но цветиста поздравителна реч, в която спомена за вековното приятелство между Полша и Русия (като пропусна също толкова дългите и не дотам дружески периоди от историята на взаимоотношенията между двете страни), след което се настани в лимузината, която щеше да го откара в града, заедно, което зарадва Райън, със Сергей Николаич Головко.

В ръката си президентът държеше факс от Вашингтон, който го информираше с какво разполагаха китайците, за да нападнат северната си съседка, и освен това включваше оценка от Разузнавателната агенция на МО за така нареченото „съотношение на силите“, което, както Райън си спомни, бе термин, използван от бившата Съветска армия. Оценката на ситуацията не бе особено благоприятна. Още по-неприятното бе, че Америка не можеше да направи много, за да помогне на руснаците. Най-силният флот в света не можеше да намери сериозно пряко приложение в една сухопътна война. Армията на САЩ разполагаше с дивизия и половина тежковъоръжени подразделения в Европа, но те се намираха на хиляди мили от вероятната арена на военните действия. Военновъздушните сили бяха достатъчно мобилни, за да нанесат мощни удари във всяка точка на света и можеха да създадат сериозни главоболия, но самолетите не бяха в състояние сами да разгромят цяла армия. Не, това щеше да бъде най-вече руско шоу, а руската армия, съобщаваше факсът, в момента бе в ужасно състояние. Разузнавателното управление на МО даваше висока оценка на способностите на главнокомандващия руските сили в района, но и най-умният мъж на света, въоръжен с 5,45-милиметрово пистолетче, бе в неизгодна позиция спрямо глупак с картечница. Всичко това караше Райън да се надява, че новината на деня ще спре китайците, но според ЦРУ и Държавния департамент тази възможност бе твърде несигурна.