Том Клэнси - Мечката и драконът

— Имаме ли някакви директиви от Вашингтон по този въпрос? — попита главнокомандващият на Тихоокеанския регион.

Лар поклати глава.

— Все още не, адмирале. Нещата се развиха твърде бързо и министър Бретано очаква идеи от нас.

Манкузо кимна.

— Добре. Какво можем да направим? Какво е състоянието ни?

Четиризвездният генерал, командващ Седми флот, се наведе напред.

— В доста добра форма съм. Всичките ми самолетоносачи са на разположение и в готовност, летателният състав също, макар че би могъл да потренира още малко.

— Активи на повърхността — Ед?

Вицеадмирал Голдсмит погледна към шефа си.

— Добре сме, Бърт.

Командващият подводния флот в Тихия океан кимна.

— Ще отнеме известно време да придвижим повече лодки на запад, но хората са добре обучени и ако се наложи, ще дадем добър урок на техния флот.

Очите на присъстващите се насочиха към командващия морската пехота.

— Надявам се, че не очаквате от мен да нахлуя в Китай с една дивизия — отбеляза той. Освен това целият Тихоокеански флот не разполагаше с достатъчно десантни кораби, за да стовари на брега повече от една бригада, и всички знаеха това. Колкото и добри да бяха морските пехотинци, те нямаше да успеят да се справят с цялата Народоосвободителна армия.

— В какво състояние са руснаците? — обърна се командващият Седми флот към генерал Лар.

— Не са добре, сър. Новият главнокомандващ на войските им в Далечния изток е считан за доста добър, но не му достигат активи. Народоосвободителната армия надвишава хората му осем пъти, а може би повече. Руснаците не могат да се противопоставят ефективно на удар по обекти в дълбочина на отбраната и дори само защитата от въздушни атаки ще представлява сериозен проблем за тях.

— Това е факт — съгласи се генералът, командващ военновъздушните части в района на Тихия океан. — Иван пропиля голяма част от активите си, за да се разправя с чеченците. Повечето им самолети са на земята поради проблеми с поддръжката. Това означава, че пилотите им нямат възможност да натрупат толкова летателни часове, колкото са необходими, за да бъдат наистина добри. Китайците, от друга страна, тренират доста усилено през последните няколко години. Бих казал, че военновъздушните им сили са в доста добра форма.

— Какво можем да придвижим на запад?

— Много — отговори четиризвездният генерал от ВВС на САЩ. — Но дали ще бъде достатъчно? Има много неизвестни. Ще бъде добре, ако самолетоносачите ви са наблизо, за да ни подкрепят.

— Добре — каза Манкузо. — Искам да разгледаме още няколко аспекта. Майк, да затвърдим разузнавателните си оценки за възможностите на китайците, това първо и, второ, да разберем какво мислят.

— Агенцията вече започна да променя заданията на спътниците си. Скоро трябва получим доста сателитни снимки, а и приятелите ни в Тайван държат нещата под око.

— Те знаят ли?

Лар поклати глава.

— Не, все още не. Информацията бе държана в много тесен кръг.

— Може би трябва да кажем на Вашингтон, че те имат по-добър поглед върху вътрешната политика на Китай от нас — отбеляза командващият морските пехотинци. — Би трябвало да е така. Те говорят същия език. Имат същия мисловен процес и т.н. Тайван трябва да е сред първостепенните ни ресурси.

— Може би, а може би не — парира го Лар. — Ако започне истинската война, те няма да се втурнат с главата напред само за развлечение. Разбира се, те са наши приятели, но не са страна в конфликта и най-разумното поведение е да стоят настрана. Ще преминат в състояние на повишена готовност, но няма да започнат офанзивни действия самостоятелно.

— Наистина ли ще подкрепим руснаците, ако се стигне до това? И което е по-важно, дали китайците ще приемат това за правдоподобен ход от наша страна? — попита командващият ВВС в района. На практика той „притежаваше“ самолетоносачите и самолетите на флота. Обучението на персонала бе негова задача.

— Четенето на мисли е работа на ЦРУ, не наша — отговори Лар. — Доколкото знам, Разузнавателното управление на МО няма висококачествени източници в Пекин и разчита само на прехванатото от Форт Мийд. Ако искате личното ми мнение, добре, политическите им решения се вземат от маоистки лидери, които имат склонност да виждат нещата по свой начин, доста по-различен от това, което бихме нарекли обективен поглед. Накратко казано, не знам и не познавам някой, който да знае, но източникът, който ни достави тази информация, твърди, че те сериозно смятат да предприемат този ход. Достатъчно сериозно, за да вкарат Русия в НАТО. Това прилича на доста отчаян опит за спиране на КНР, адмирале.