Том Клэнси - Мечката и драконът

— Да, Тони, а нашият трагичен недостатък е, че държим на човешките права. Адска ситуация, нали?

— И се надяваш, че като вкараш Русия в НАТО, ще ги поохладиш?

— Ако има по-добра карта, която да изиграем, тя не е в моето тесте.

— До каква степен са решени да тръгнат?

— Не знаем. Разузнаването ни там е доста добро, но трябва да го използваме много внимателно. Може да загинат хора и тогава няма да получаваме никаква информация.

— Като в случая с нашия приятел Пенковски през шейсетте години. — Трябваше да се признае на сър Базил, че знае как да обясни на шефовете си по какъв начин функционира шпионският бизнес.

Райън кимна и продължи с още малко дезинформация. Това си беше бизнес и Базил щеше да прояви разбиране.

— Точно така. Не мога да поема върху съвестта си отговорността за живота на този човек, Тони, и затова трябва да действам с тази информация изключително предпазливо.

— Така е, Джак. Напълно те разбирам.

— Ще ни подкрепите ли?

Премиер-министърът кимна веднага.

— Да, старче, трябва да го направим, нали?

— Благодаря, приятел — потупа го Райън по рамото.

Форумът, за който се предполагаше, че ще бъде формална среща на ръководителите на НАТО, се превърна в малък маратон, продължил цял ден. Скот Адлер трябваше да използва цялото си умение да убеждава, за да изглади нещата с различните външни министри, но с подкрепата на Великобритания, чиято дипломация винаги е била от класата на „Ролс Ройс“, след четири часа бе налице споразумение от тип „кимване с глава и ръкостискане“ и помощният дипломатически персонал бе изпратен да оформя документите. Всичко това стана зад закрити врати, без възможност за изтичане на информация към медиите и когато държавните ръководители излязоха от залата, новината дойде на журналистите като гръм от ясно небе. Това, което не научиха обаче, бе истинската причина за предприемането на този ход. Беше им казано, че е свързано с новите икономически условия в Руската федерация, което звучеше достатъчно достоверно, а ако човек се позамислеше, във всички случаи отговаряше на истината.

Всъщност по-голямата част от партньорите в НАТО също не знаеха цялата история. Новата разузнавателна информация на САЩ бе споделена директно единствено с Великобритания, въпреки че на Франция и Германия бе подсказана истинската причина за тревогите на Америка. За останалите и най-повърхностната оценка на ситуацията би била достатъчна, за да се обявят против. Държавният секретар Адлер предупреди президента за опасността, която възниква при привличането на суверенни нации в договорни задължения, без да им се представят всички причини за сключване на споразумението, но дори той трябваше да се съгласи, че в конкретния случай нямаше голям избор. Освен това в договора имаше вратичка за измъкване, която първоначално щеше да остане незабелязана от медиите, а при повече късмет, и от китайците.

Медиите разпространиха сензационната вест навреме за вечерните емисии в Америка и за късните новини в Европа и телевизионните камери показаха пристигането на участниците във форума и техните съпруги на официалната вечеря във Варшава.

— Длъжник съм ти, Тони — каза Райън на британския премиер-министър и вдигна чаша за поздрав. Бялото вино бе френско, от долината на Лоара. Твърдата напитка тази вечер бе не по-малко качествена полска водка.

— Е, да се надяваме, че това ще поуспокои нашите китайски приятели. Кога ще пристигне Грушевой?

— Утре следобед, след което пак ще има пиене. Пак водка, предполагам.

В момента отпечатваха документите, след което щяха да ги подвържат с фина кожа, както винаги постъпваха с толкова важни документи, преди да бъдат забутани в различни прашни подземни архиви и забравени.

— Базил ми каза, че вашата разузнавателна информация е необикновено добра и донякъде плашеща — отбеляза премиерът и отпи от чашата си.

— Съвсем вярно е, приятелю. Знаеш ли, би трябвало да мислим, че войните са останали в миналото.

— Така са смятали и преди сто години, Джак. Обаче не се получи точно така, нали?

— Така е, но онова е било навремето, а това се случва сега. Светът наистина се е променил за последните сто години.

— Надявам се, че това ще донесе облекчение на Франц Фердинанд и на десетте милиона, които загинаха като косвен резултат от коронацията му. Да не говорим за Второ действие на Великата европейска гражданска война — отбеляза британският премиер.