Том Клэнси - Мечката и драконът

— Г-н президент, надяваме се да помогнем на Русия в тази насока.

— Как?

— Г-н президент, докато трае нашата среща, президентът Райън разговаря с държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО. Той им предлага да поканят Русия да подпише Северноатлантическия пакт. Този акт ще съюзи Руската федерация с цяла Европа. Това би трябвало да принуди Китай да направи крачка назад и да обмисли доколко разумно е да влезе в конфликт с вашата страна.

— А — пое дълбоко въздух Грушевой. — Значи Америка предлага на Русия пълно съюзничество?

Адлер кимна.

— Да, г-н президент. Както бяхме съюзници срещу Хитлер, така днес можем да бъдем заедно срещу всеки потенциален враг.

— Има доста трудности за осъществяването на това — ще са необходими разговори между вашите и нашите военни, вероятно и преговори с командването на НАТО в Брюксел. Координирането на страната ни с НАТО може да продължи с месеци.

— Това са технически проблеми, които ще бъдат разрешени от дипломатически и военни специалисти. На това ниво ние предлагаме на Руската федерация нашето приятелство в мир и във война. Предоставяме думата и честта на нашите държави на ваше разположение.

— А Европейският съюз, техният Общ пазар?

— Това, сър, е от компетенцията на ЕИО, но Америка ще насърчи европейските си приятели да ви приемат изцяло в Европейската общност, като използва за това цялото влияние, с което разполага.

— Какво ще поискате в замяна? — запита Грушевой. Головко не го бе запознал с предположението си по този въпрос. Последното, което Адлер каза, би могло да се окаже отговор на повечето молитви на Русия. Руският нефт можеше да се окаже дар божи за Европа и да донесе взаимна, а не едностранна изгода.

— Не искаме нищо конкретно в замяна. В интерес на Америка е да подпомага изграждането на стабилен и мирен свят. Русия ще бъде добре дошла в един такъв свят. Приятелството между нашите народи е желано от всички, нали?

— Това приятелство е изгодно и за Америка — изтъкна Головко.

Адлер се отпусна в креслото и се усмихна.

— Разбира се. Русия ще продава стоките си на Америка, Америка ще продава своите на Русия. Ще станем съседи в световното село, приятелски настроени съседи. Ще се конкурираме икономически, като вземаме и даваме един на друг, както правим с много други страни.

— Толкова просто ли е предложението, което правите? — запита Грушевой.

— А трябва ли да е по-комплицирано? — отвърна му с въпрос Адлер. — Аз съм дипломат, а не адвокат. Предпочитам простите неща пред сложните.

Грушевой обмисли всичко, което чу, в продължение на около половин минута. Обикновено дипломатическите преговори продължаваха седмици и месеци дори, когато ставаше въпрос за нещо съвсем елементарно, но Адлер бе прав — простотата бе за предпочитане пред комплицираността, а сега разрешението на основния проблем наистина бе много просто, въпреки че развоят на събитията щеше да бъде главоломен. Америка предлагаше спасение на Русия — не само военен съюз, а отваряне на всички врати за икономическо развитие. Америка и Европа ще станат партньори на Руската федерация, като създадат една открита и сплотена общност, обхващаща Северното полукълбо. Това означаваше, че Едуард Петрович Грушевой ще стане руснакът, извел страната си с един цял век напред и на местата на всички свалени паметници на Ленин и на Сталин един ден ще бъдат издигнати негови. Подобна мисъл бе присъща на руския политик. Няколко минути по-късно той протегна ръка над ниската масичка.

— Руската федерация с удоволствие приема предложението на Съединените американски щати. Преди време заедно разгромихме най-голямата заплаха за човешката култура. Може би ще го направим пак, или още по-добре — ще я предотвратим.

— В такъв случай, сър, ще докладвам на нашия президент, че сте приели предложението.

Адлер погледна часовника си. Разговорът бе продължил двадесет минути. Дявол да го вземе, може да се прави история доста бързо, ако страните работят заедно, нали? Той се изправи.

— Трябва да тръгвам, за да докладвам.

— Моля, предайте поздравите ми на президента Райън. Ще направим всичко, което е във възможностите ни, за да бъдем полезни съюзници на вашата страна.

— Той и аз не се съмняваме в това, г-н президент — Адлер се ръкува с Головко и излезе от залата. Три минути по-късно той вече седеше в колата, която пътуваше към летището. Щом пристигнаха, още преди самолетът да се отлепи от пистата, държавният секретар вдигна обезопасения срещу подслушване сателитен телефон.