Том Клэнси - Мечката и драконът

— Маршале? — Цзян насочи запитването към министъра на отбраната.

Лю Цун се наведе напред. Той и Цзян бяха прекарали по-голямата част от предната нощ заедно, преглеждайки карти, диаграми и разузнавателни сводки.

— От военна гледна точка, да, възможно е. Имаме четири дивизионни армии във военен окръг Шънян, напълно обучени и готови да тръгнат на север. Зад тях са шест дивизионни армии от тип Б, които включват достатъчно пехота, за да подкрепят механизираните ни сили, и още четири дивизионни армии от тип В, които ще се установят на завладените територии. От чисто военна гледна точка единствените проблеми са придвижването на войските до мястото и тяхното снабдяване. Това е въпрос най-вече на железопътни линии, по които ще бъдат транспортирани хората и материалната част. Министър Цян? — попита Лю. Той и Цзян бяха обсъдили тази част от операцията внимателно, като се надяваха да привлекат отрано на своя страна още един вероятен противник на националната политика, която предлагаха.

Финансовият министър се стресна от въпроса, но вродената му честност го принуди да отговори откровено.

— Разполагаме с достатъчно железопътна техника за изпълнение на целите ви, маршал Лю — стегнато отвърна той. — Проблемът ще бъде възстановяването на пораженията, нанесени от противниковите въздушни удари на железопътните магистрали и мостовете. Това е въпрос, с който Министерството на железниците се занимава от десетилетия, но засега не сме намерили задоволително решение, тъй като не можем да предвидим степента на пораженията от евентуалните удари на руснаците.

— Това не ме тревожи особено, Цян — каза маршал Лю. — Руските военновъздушни сили са в плачевно състояние вследствие на действията им срещу техните мюсюлмански малцинства. Там те изразходваха значителна част от най-добрите си оръжия и резервни части. Смятаме, че нашите противовъздушни части са в състояние да защитят транспортните ни активи при допустими загуби. Имаме ли възможност да изпратим в Сибир строителен персонал, който да разшири железопътната ни мрежа там?

Цян отново се почувства попаднал в клопка.

— Руснаците са проучили и трасирали множество железопътни линии през годините с надеждата да удължат Байкало-Амурската магистрала и да населят региона. Усилията им датират още от времето на Сталин. Дали можем да прокараме линиите бързо? Да. Достатъчно бързо за вашите цели? Вероятно не, другарю маршал — Цян отново отговори изчерпателно. Ако отговорът му не бе откровен, той щеше да загуби мястото си на тази маса и това му бе добре известно.

— Тази перспектива не ми вдъхва оптимизъм, другари — каза Шен Танг от името на външния министър.

— Защо, Шен? — заинтересува се Цзян.

— Как ще постъпят останалите нации? — риторично попита Шен. — Не знаем, но аз не съм оптимист, особено що се отнася до американците. Те стават все по-дружески настроени към руснаците. Добре известно е, че президентът Райън е в приятелски отношения с Головко, който е главен съветник на президента Грушевой.

— Жалко, че Головко е все още жив, но просто нямахме късмет — отбеляза Тан Дъсъ.

— Да разчиташ на късмета е доста опасно на това ниво — каза Фан Ган на колегите си. — Съдбата не е приятел на човека.

— Може би следващия път — отвърна Тан.

— Следващия път — замисли се на глас Цзян — ще бъде по-добре да елиминираме Грушевой и да хвърлим страната им в пълен хаос. Държава без президент е като змия без глава. Може и да не се получи желаният ефект, но това няма да навреди на никого.

— И отрязаната глава може да хапе — отбеляза Фан. — Кой може да каже дали Съдбата няма да се надсмее над това начинание?

— Човек може да изчаква Съдбата да решава вместо него или да хване гадната жена за гърлото и да я вземе насила, както всички ние сме правили навремето — каза Цзян с жестока усмивка.

„Много по-лесно е с някоя покорна секретарка, отколкото със самата Съдба, Цзян“, отвърна наум Фан. На този форум той не можеше да си позволи повече и бе съвсем наясно с това.

— Другари, нека бъдем предпазливи. Кучетата на войната имат остри зъби, а всяко куче може да се обърне и да ухапе господаря си. Всички сме виждали как това се случва, нали? Някои неща, веднъж тръгнали, трудно могат да бъдат спрени. Войната е от тях и не бива да бъде започвана толкова лесно.

— А какво искате да правим, Фан? — попита Цзян. — Да чакаме, докато останем без нефт и без зърно? Да чакаме, докато се наложи да заповядаме на войската си да потушава бунтовете на собствения ни народ? Да чакаме Съдбата да вземе решение вместо нас или сами да определим бъдещето си?