Том Клэнси - Мечката и драконът

Пречеше му само една дреболия. Пред неговия представителен магазин на „Парк авеню“ и 50-а улица се беше случило нещо толкова немислимо като пристигането на хора от Марс. Там се беше състояла демонстрация. Хора с дрехи на Версаче се бяха появили с плакати върху дървени дръжки, бяха се обявили против търговията с ВАРВАРИТЕ! и критикуваха „Бътерфлай“ за бизнеса й с такава страна. А на един плакат беше дори нарисувано китайското знаме със свастика по средата. Нищо в Ню Йорк не би се отразило по-зле на търговията ти от зловещия знак на Хитлер.

— Трябва да вземем бързи мерки — каза главният адвокат на корпорацията. Беше много ловък евреин, който беше превел „Бътерфлай“ през не едно минно поле, за да стигне до сегашния си успех. — Това може да ни унищожи.

Той не се шегуваше и останалите го знаеха. В този ден, за да влязат в магазина, покрай протестиращите бяха минали точно четири клиентки и една от тях върна нещо, като каза, че вече не иска да го има в гардероба си.

— Какво рискуваме да загубим — попита основателят и президент на управителния съвет.

— В реално изражение ли? — попита главният счетоводител. — Ами около четиристотин. — Имаше предвид четиристотин милиона долара. — До дванадесет седмици това ще ни ликвидира.

„Ликвидира“ не беше думата, която босът би желал да чуе. Да докараш една търговска верига за облекла до сегашното й състояние беше толкова трудно, колкото да преплуваш Атлантическия океан по време на годишната конференция на акулите. Тъкмо беше настъпил часът му и се беше натъкнал на ново минно поле, за което никой не го беше предупредил.

— Добре — каза толкова спокойно, колкото му позволяваха киселините в стомаха. — Какво можем да направим?

— Да анулираме договорите си — посъветва го адвокатът.

— Това ще бъде ли законно?

— Напълно. — С това той искаше да каже, че последиците от анулирането на договорите с китайските производители щяха да бъдат повече за предпочитане, отколкото да имаш магазини, пълни с продукция, която никой не иска да купи.

— Какви са алтернативите?

— Тайландците — обади се шефът на производството. — В околностите на Банкок има едно място, което с удоволствие ще се заеме с поръчките ни. Всъщност днес ни се обадиха по телефона.

— Цената?

— Разликата ще е по-малка от четири процента. Точните цифри са 3,63. Ще им трябват може би най-много четири седмици, за да заработят с пълен капацитет. Имаме достатъчно готова продукция, за да държим магазините отворени през това време, няма да е проблем — каза уверено на останалите членове на управителния съвет шефът на производството.

— Колко от наличната продукция е от китайски произход?

— Не забравяйте, че голяма част от нея е от Тайван. Ще накараме нашите хора да й сложат етикети на Добрите момчета… И с това можем да се справим. Малко клиенти правят разлика между името на един китайски и един тайвански град. Виж, със знамената работата е по-друга.

— Утре също започваме рекламна кампания — обади се отговарящият за рекламата. „БЪТЕРФЛАЙ“ НЕ ИСКА ДА ПРАВИ БИЗНЕС С ДРАКОНИ. — За илюстрация той показа как една пеперуда, която беше знакът на фирмата, се опитва да избяга от бълващата огън паст на дракон. Това, че рисунката беше доста неугледна, нямаше значение за момента. Трябваше да вземат мерки, и то бързо.

— Преди час ми се обади Франк Менг от „Менг, Харисън и Сисеро“ — съобщи директорът на производството. — Каза, че до няколко дни ще ни препоръча някои тайвански текстилни производители. Според него те могат да преустроят производството си за по-малко от месец и ако сме съгласни, тайванският посланик ще ни включи официално в списъка на Добрите момчета. В замяна трябва да им гарантираме, че ще правим бизнес с тях в продължение на пет години при обикновените клаузи за прекратяване на договора.

— Това ми харесва — каза юридическият съветник. — Тайванският посланик ще играе честно, а страната му също. Наясно са, че са хванали тигъра за опашката.

— Тогава да гласуваме — обяви президентът на компанията. — Всички ли сте „за“?

С това „Бътерфлай“ стана първата американска компания, която прекрати договорите си с КНР. Като първата патица, напуснала Северна Канада през есента, тя даде сигнал, че настъпва нов мразовит сезон. Единственият потенциален проблем бяха правните действия, които щяха да предприемат китайските бизнесмени, но един федерален съдия вероятно щеше да прояви разбиране, че между подписването на един договор и опасността от самоубийство има разлика. Може би дори щеше да отсъди, че политическата ситуация беше достатъчно основание за анулиране на договора. След това адвокатът им щеше да обжалва в съда, а ако се наложеше, и пред нюйоркското съдебно жури. Аргументите му щяха да са, че когато разбереш, че имаш работа с Адолф Хитлер, се налага да отстъпиш крачка назад. Адвокатът на противниковата страна също щеше да изложи своите доводи, но той щеше да знае, че е в губеща позиция, и щеше да го каже предварително на клиентите си.