Том Клэнси - Мечката и драконът

— Утре ще се обадя на нашите банкери. Ще им кажа да прекратят преводите за още трийсет и шест часа.

Това означаваше, че 140 милиона долара нямаше да бъдат прехвърлени по сметките на Пекин, както би трябвало. Сега президентът на фирмата пак можеше да си мисли как ще си купи частен самолет. Знакът на фирмата — императорска пеперуда, измъкваща се от пашкула, сигурно ще изглежда чудесно върху щурвала.

— Още не сме сигурни — каза Цян на колегите си, — но съм сериозно разтревожен.

— Какъв е конкретният проблем днес? — попита Ху Кунпяо.

— В следващите три седмици ни изтичат редица търговски и други договори. При нормални обстоятелства бих очаквал те да бъдат продължени, но нашите представители в Америка се обадиха да ме предупредят, че може да имаме проблем.

— Кои са тези представители — попита Шен Танг.

— Главно адвокати, които сме наели да ни представляват по бизнесделата ни. Почти всички са американски граждани. Те не са глупаци и умният човек би трябвало да се вслушва внимателно в съветите им — каза Цян.

— Адвокатите са проклятието на Америка — подхвърли Цзян Хансан, — както и на всички останали цивилизовани страни. — Той не добави, че в Китай именно те определят законите.

— Може би, Цзян, но ако правиш бизнес с Америка, такива хора са ти необходими и те са полезни, за да ни обяснят какви са условията там. На теб може да ти харесва да застреляш парламентьора, но едва ли ще е много благоразумно.

Фан кимна и се усмихна, като чу това. Той харесваше Цян. Човекът говореше истината, но другите не се вслушваха много в съветите му. Обаче Фан запази мълчание. Той също беше обезпокоен от политическите последствия, причинени от двамата прекалено усърдни полицаи, но вече беше твърде късно да ги наказват. Дори и ако Ху предложеше, Цзян и другите щяха да го разубедят.

Министър Уинстън си беше вкъщи и гледаше филм по видеото. Така беше по-лесно, отколкото да ходи на кино в компанията на четирима агенти от службата за охрана. Жена му плетеше пуловер за ски. Тя приготвяше сама всички важни подаръци за Коледа. Правеше го, докато гледаше телевизия и говореше, а това я успокояваше също толкова, колкото мъжът й се успокояваше, когато се качеше на голямата си яхта.

В гостната Уинстън имаше няколко телефонни поста, същото беше и в другите стаи на къщата в Чевичейз. Но секретният телефон имаше друг звук и той го различаваше от останалите.

— Да?

— Джордж, Марк е.

— Останал си да работиш до късно.

— Не, обаждам се от къщи. Току-що ми позвъниха от Ню Йорк. Може би се започва.

— Какво? — попита Търговецът Телескопа.

— „Бътерфлай“, онази фирма за дамско облекло.

— А, да, знам я — увери Уинстън помощника си. Сигурно беше така. Жена му и дъщеря му много обичаха да пазаруват оттам.

— Прекъсват договорите си с доставчиците си от КНР.

— Каква е сумата?

— Около сто и четиридесет.

Уинстън подсвирна.

— Толкова голяма?

— Толкова — увери го Грант. — А и те ще повлекат крак. Когато утре това се разчуе, много хора ще се замислят. А, и още нещо.

— Да?

— От КНР току-що са прекратили договорите си с „Кетърпилър“ за оборудването, нужно им за проекта „Трите клисури“. Триста милиона долара ще отидат при „Кава“, Япония. Утре новината ще се появи в сутрешния брой на „Уолстрийт джърнъл“.

— Това е наистина хитър ход! — изсумтя Уинстън.

— Опитват се да ни покажат кой държи камшика, Джордж.

— Е, надявам се да им хареса, когато го почувстват върху задниците си — отвърна министърът на финансите, а жена му с укор го погледна.

— Добре. Кога ще се разчуе историята за „Бътерфлай“?

— Късно е за утрешния брой на „Джърнъл“, но Си Ен Ен и Ен Би Си сигурно ще я съобщят.

— А какво ще стане, ако и други модни къщи направят същото?

— Веднага губят един милиард. А нали знаеш приказката, Джордж. Един милиард тук, един милиард там и скоро оставаш без пари.

— Колко време ще мине, докато това се отрази на валутните им постъпления?

— След двайсет дни ще започнат да го усещат. След четирийсет ще са затънали до уши, а след шейсет ще са фалирали. Никога не съм виждал да фалира цяла страна. Джордж, те внасят също храни, главно пшеница от Канада и Австралия. Това наистина може да им се отрази зле.

— Разбрах те. До утре.

— Добре. — Телефонът замря.

Уинстън вдигна дистанционното на видеото, но след това му мина друга мисъл. Взе един миниатюрен касетофон, който използваше, за да си запомня някои неща: „Да се разбере колко от военните поръчки на КНР са изпълнени финансово, особено тези с Израел.“ Той натисна стопа, облегна се назад и взе дистанционното на видеото, за да си догледа филма. Скоро обаче разбра, че не може да се съсредоточи. Ставаше нещо голямо, а опитът му в световната търговия му подсказваше, че нещата излизат от неговия контрол. Това не се случваше често на Джордж Уинстън и беше достатъчно, за да му попречи да се посмее на „Мъжете в черно“.