Том Клэнси - Мечката и драконът

— В Политбюро се водят дебати по голям финансов проблем. Министърът на финансите Цян се опитва да убеди Политбюро да промени политиката си, но те не се вслушват в съветите му, макар че според министър Фан би трябвало.

— Така ли?

— Яд го е на някои от старите му другари, че не проявяват гъвкавост. — Мин се засмя. — Чаи каза, че когато бил с нея преди две вечери, онази работа на министъра доста се огъвала.

— Не е хубаво да се говори така за един мъж — смъмри я Номури.

— Никога не бих казала такова нещо за твоята наденица, шин ган — увери го тя и го целуна.

— Тук често ли спорят? Имам предвид в Политбюро?

— Често има разногласия, но за първи път от месеци насам въпросите не се решават така, както Фан би искал. Обикновено спорят като колеги, но сега различията са идеологически. Може да се стигне до сблъсък, имам предвид сблъсък на идеи. — Явно членовете на Политбюро бяха твърде стари и не можеха да направят нещо повече от това да ударят някой свой противник с бастун по главата.

— И за какво спорят сега?

— Според министър Цян страната скоро може да остане без пари. Другите министри обаче заявяват, че това са глупости. Цян смята, че трябва да променим политиката си към западните държави. Но Цзян и други като него са на мнение, че не можем да показваме признаци на слабост след начина, по който Западът постъпва с нас напоследък, особено американците.

— Нима не си дават сметка, че убийството на италианския духовник е голям гаф?

— За тях това е достоен за съжаление инцидент, а освен това той е нарушил нашите закони.

„Господи“ — помисли си Номури, — „те наистина се мислят за наместници на Бога.“

— Бао бей, това ще е голяма грешка от тяхна страна.

— Мислиш ли?

— Не забравяй, че съм живял в Америка. Американците много държат на мнението на религиозните си водачи и там религията се ползва с голям авторитет. Проявата на неуважение към нея много ги ядосва.

— Значи мислиш, че Цян е прав? Според теб Америка ще спре парите, които получаваме от търговията си с нея заради тази глупава постъпка?

— Възможно е. Има голяма вероятност, Мин.

— Според министър Фан трябва да възприемем по-умерена линия и да се разберем някак с американците, но на съвещанието той не го каза.

— Така ли? Защо?

— Не иска да показва някакви големи различия с мнението на останалите. В Япония казвате на това страх от възможността да не бъде преизбран. Тук в Политбюро също правят някакви свои избори и могат да отстранят онези, които вече не са им нужни. Очевидно Фан не иска да загуби положението си и затова проявява предпазливост.

— Трудно ми е да го разбера, Мин. Как избират членовете си? Как „принцовете“ избират нов „принц“?

— Има партийни членове, отличили се на идеологическия фронт, а понякога има и хора, издигнали се благодарение на работата си. Например министър Цян отговаряше за изграждането на железопътната мрежа и се издигна благодарение на тази работа, но повечето се избират по идеологически критерии.

— А Фан?

— Моят министър е от старата гвардия. Баща му е бил един от верните помощници на Мао и Фан е бил винаги политически благонадежден. Напоследък обаче е впечатлен от новите индустриалци. Вижда колко добре се справят и се възхищава от тях. Дори от време на време кани някои на чай в кабинета си, където разговарят.

„Значи старият развратник минава за прогресивен“, помисли си Номури. Е, тук летвата за подобна оценка е твърде ниска. Не е нужно да скача много високо, но все пак това му дава известни предимства пред останалите.

— Значи гласът на народа изобщо не се чува, така ли?

Мин се засмя.

— Само на партийни събрания, а там внимаваш какво ще кажеш.

— Ти партиен член ли си?

— О, да. Ходя на събрания един път в месеца. Седя отзад. Кимам, когато другите кимат, ръкопляскам, когато ръкопляскат, и се правя, че слушам какво се говори. Да си партиен член не е малко, но мен ме направиха заради работата ми в министерството. Тук съм заради езиците, които зная, и благодарение на компютърните ми умения. Освен това министрите обичат около тях да се въртят млади жени — добави тя.

— Ти качваш ли се отгоре му?

— Той предпочита обикновената поза, но ръцете му бързо се изморяват — каза Мин и се закиска.

Райън забеляза, че зъболекарят пипаше много внимателно. Както и друг път го посъветва да използва паста за избелване на зъбите и както винаги Райън му обеща, че ще се вслуша в съвета му. Никога не беше купувал такива неща и нямаше намерение да го прави и сега. Откакто бе станал президент, не му се беше налагало да ходи на лекар, като се изключат два прегледа на рентген, на които беше с оловна престилка. Посещението при зъболекаря му отне общо деветдесет минути. Когато се върна в Овалния кабинет, се беше получил нов доклад от Зорге, който го накара тихо да изругае. Вдигна телефона на Мери Пат в Ленгли.