Том Клэнси - Мечката и драконът

— Трябваше да поставят на предни позиции противовъздушни ракети около танковете — каза полковник Бойл, докато наблюдаваше действията върху компютърния екран. Вместо това германският полковник беше опитал да създава лъжливи примамки с радиовълни, но стрелците на хеликоптерите се бяха научили да ги различават от истинските цели. Според правилата на сценария не се разрешаваше да се правят истински имитации на танкове. Те бяха по-трудни за различаване. Американските почти не се различаваха от истинския танк М-1 и бяха снабдени със свой вътрешен източник на топлина за заблуждаване на ракетите, които през нощта се ориентираха по топлината. Те можеха също да изстрелват и пиротехнически заряд „Хофман“, за да симулират ответна стрелба. Но бяха толкова усъвършенствани за мисията си, че не можеха да бъдат взети за нищо друго, освен за това, което всъщност бяха — или истински боен танк М-1, т.е. приятелски танк, или примамка, така че не бяха много полезни за маневри. Това беше още един пример как бойната техника се оказва прекалено добра за учения.

— „Пегас“ до „Архангел“ — чу се глас по радиостанцията. В новите радиостанции не се чуваше никакво пукане от статично електричество.

— „Архангел“ слуша „Пегас“ — отвърна полковник Бойл.

— Сър, току-що приключихме и се оттегляме. Нямаме жертви. Край.

— Разбрано, „Пегас“. Оттук всичко изглежда много добре. Край.

С това батальонът от щурмуващи хеликоптери „Апачи“ и техните ловджийски кучета „Киова“ се отправи към базата си за разбор на занятието и за по някоя и друга бира.

Бойл погледна към генерал Дигс.

— Сър, не виждам кой би могъл да изпълни задачата по-добре.

— Нашите домакини много ще се вкиснат. Бундесверът вече не е това, което беше. Тяхното политическо ръководство счита, че мирът вече е необратим и техните войници го знаят. Можеха да вдигнат във въздуха хеликоптерите си, за да ни попречат, но моите момчета са много добри във въздушния бой. Обучени сме за това и пилотите ми са истински асове. Техните хеликоптерни летци обаче не получават достатъчно гориво за тренировки. В момента най-добрите са на Балканите и контролират движението по пътищата.

Дигс поклати замислен глава. Проблемите на Бундесвера не го засягаха.

— Полковник, поздравявам ви за добре свършената работа. Моля, предайте на хората си, че съм доволен. Как ще действате по-нататък?

— Генерале, утре имаме ден за преглед на техниката, два дни по-късно ще участваме в учения с моите „Блекхоук“ в спасителни операции. Елате да ни погледате.

— Може би ще дойда, полковник Бойл. Справихте се добре. Довиждане.

— Благодаря, сър. — Полковникът отдаде чест и генерал Дигс влезе в джипа, където го чакаше полковник Мастърман.

— Е, Дюк?

— Нали ви казах, сър? Момчетата на Бойл са страхотни.

— Сигурно следващият доклад за годността ще му докара първата генералска звезда.

— И командирът на неговите „Апачи“ също е добър.

— Това е очевидно — съгласи се командващият дивизията с помощника си. — Позивните са му „Пегас“, нали? Справи се добре тази нощ.

— Какво следва по-нататък?

— Сър, след три дни ще правим голямо учение със симулативната мрежа срещу червените във Форт Райли. Нашите момчета с нетърпение ги очакват.

— Каква е готовността на дивизията? — попита Дигс.

— Приближаваме се до 95%, генерале. Не остава много за правене. Почти няма какво повече да желаем. Ако искаме да покажем нещо по-добро, трябва да изпратим войниците във Форт Ъруин или в учебния център в пустинята Негев, за да видим дали сме толкова добри, колкото десети или колкото единадесети кавалерийски полк. Не се налага да правим толкова учения в реална обстановка, колкото тях. — Той не добави, че никоя дивизия на никоя армия по света нямаше средства за толкова интензивна подготовка. — Но при ограниченията, които имаме, не е останало много за правене. Въпреки това смятам, че трябва да се трудим доста на симулативната мрежа, за да поддържаме интереса на войниците. Иначе вече сме постигнали това, което ни е нужно, сър.

— Мисля, че си прав, Дюк. Знаеш ли, понякога ми се иска студената война да се върне, за да се подготвим по-добре. Сега германците няма да ни позволят да правим учения на открито както едно време, а точно това трябва да бъде нашата следваща стъпка.

— Освен ако някой не пожелае да плати самолетните билети на една бригада до Калифорния — каза Мастърман.

— Това едва ли ще се случи, Дюк — отвърна Дигс на заместника по оперативната част. А беше жалко. Първа бронетанкова дивизия беше почти готова да спечели едно сражение срещу „Блек хорс“. Дигс би платил от джоба си, за да види това. — Какво ще кажеш за по една бира, полковник?