Том Клэнси - Мечката и драконът

„Така че“, каза си той, „ако предположим, че КНР наистина се вкисне много заради Тайван, а предположим също, че флотът има кръстосвач със система «Егида» в пристанището на Тайпе и неговите моряци са се запили и са тръгнали по курви в града, а онези в Пекин решат, че моментът е удобен, за да натиснат копчето на една междуконтинентална балистична ракета, как ВМС могат да предпазят крайцера си да не се превърне във въглен, да не говорим пък как биха могли да попречат на унищожаването на Тайпе…?“

Противовъздушните ракети SM-2 с далечен обсег имаха всички предпоставки да се справят с такава заплаха. Ако ракетата е насочена към мястото, където се намира крайцерът, засичането й нямаше да е проблем. Просто трябва да насочиш ракетата прехващач в същата посока, защото по същество мястото на влизането на бойната глава в атмосферата не се променяше и трябва да насочиш своя SAM точно там — мястото X, където се очаква балистичната ракета да се появи във времето Y. Компютърът на „Егида“ можеше да предвиди това време и място и това не беше като да уцелиш куршум с куршум. Бойната глава на балистичната ракета е дълга най-малко метър, а зоната на поразяващото действие на бойната глава на противовъздушната ракета ще бъде колко? Три метра? Пет? Може би дори осем или десет метра? Да кажем осем, помисли си Грегъри. Имаха ли SM-2 такава точност? В абсолютни условия отговорът вероятно е „Да“. Ракетата разполагаше с разнообразни възможности за контрол на полета, за да хване на мушката един изтребител — задача, за която всъщност беше предназначена. Тези възможности вземаха под внимание маневрирането на самолета (летците щяха да направят всичко, което е по силите им, за да я избегнат), така че 8-метровата зона на поражение би могла да бъде създадена, за да се прехване бойната глава на една балистична ракета.

Проблемът беше в скоростта. Грегъри отвори нова бутилка с диетична кола от малкото барче в стаята и пак седна на леглото, за да помисли какви трудности може да има тук. На 30 000 м височина главата на балистичната ракета ще се движи със скорост около 32 000 км/ч, или около 10 000 м/сек, осем пъти по-бързо от скоростта на куршума. Това е страхотна скорост. Тя е приблизително същата, каквато има детонацията на силен експлозив. Бойната глава на балистичната ракета може да мине непосредствено до един тон тринитротолуол в момента на избухването му и експлозията да не я засегне. Толкова бързо се движи тя.

„Значи бойната глава на противовъздушната ракета SAM трябва да избухне, преди да е стигнала до бойната глава на балистичната ракета.“ Да се изчисли кога да стане това не беше особено сложно математическо упражнение. Това означаваше, че приблизителният момент на взривяване на SM-2 беше най-важният елемент в уравнението, реши Грегъри. Той не знаеше, че греши, и нямаше представа какво пропуска, но продължи с изчисленията. Нагаждането на софтуера за взривяващата лазерна система се оказа не толкова трудно, колкото си беше представял. Е, това не е ли вече добра новина?

Този ден отново започна рано за Фан Ган. Предишната нощ му се бяха обадили по телефона вкъщи и беше решил да отиде рано на работа заради насрочената среща. Хората от щаба му, които току-що бяха пристигнали, с изненада го видяха да влиза, но не показаха, че и тях ги е яд за промяната в графика му. В края на краищата вината не беше тяхна, но те бяха достатъчно разумни, за да не го покажат и с това да предизвикат гнева му.

Мин тъкмо принтираше статии, извадени от Интернет. Беше избрала няколко, които беше счела за интересни, особено две в „Уолстрийт джърнъл“ и във „Файненшъл таймс“. И в двете коментираха това, което според нея беше причината за ранното пристигане на министъра. Срещата му в 9,20 часа беше с Шен Хъпин — индустриалец, който поддържаше приятелски отношения с шефа й. Шен пристигна по-рано. Стройният възрастен мъж имаше нещастен вид. Не, по-скоро беше разтревожен. Тя се обади по телефона, за да съобщи за пристигането му, и го въведе в кабинета, след което побърза да донесе сутрешния чай, който още не беше успяла да сервира на боса си.

Върна се след пет минути с красиви порцеланови чаши и изящен поднос. Сервира чая на двамата мъже с такава елегантност, че си изкара едно благодаря от шефа, след което излезе. Видя, че настроението на Шен не се беше подобрило от това, че беше видял министъра.

— Какъв е проблемът, Шен?

— До две седмици ще имам хиляда работници без работа, Фан.

— Така ли? И каква е причината, приятелю?