Том Клэнси - Мечката и драконът

— А какви са неблагоприятните последици за нас?

— Е, компанията „Боинг“ ще трябва да позатегне коланите. Те имаха нужда от китайската поръчка, но ще изчакаме и ще видим. Някой ще поеме и нея. Има и друго нещо.

— Какво? — попита Райън.

— Не само американските компании бягат от китайците. Две големи италиански фирми и германската „Сименс“ обявиха, че прекратяват бизнеса си с китайските си партньори — каза Търговецът.

— Има ли вероятност това да стане масова тенденция?

— Още е рано да се каже, но ако бях на мястото на тези хора — Уинстън размаха материала на ЦРУ от Пекин, — щях веднага да се опитам да поправя нещата.

— Те няма да го направят, Джордж.

— Тогава ще получат доста неприятен урок.

— Някакви действия, предприети от нашия приятел? — попита Рейли.

— Ами, продължава със сексуалните си подвизи — отвърна Провалов.

— Разговаряхте ли с някое от момичетата?

— Тази сутрин с две от тях. Плаща им добре в евро или в германски марки и няма претенции за някакви „по-специални“ услуги.

— Е, добре че поне в това отношение е нормален — отбеляза агентът от ФБР.

— Сега разполагаме с много негови снимки. Сложихме в колите му електронно устройство за проследяване и монтирахме в клавиатурата на компютъра му записваща апаратура. Това ще ни позволи да разберем каква е електронната му парола, когато му се наложи да го използва пак.

— Но още не е направил нищо, което би могло да го уличи — каза Рейли. Прозвуча по-скоро като декларация, а не като въпрос.

— Откакто го наблюдаваме, не е — потвърди Олег.

— По дяволите, той наистина се е опитал да види сметката на Сергей Головко. Трудно е да го повярва човек.

— Така е, не можем да го отречем. И то по поръчка на китайците.

— Та това е равносилно на обявяване на война, приятелю. Много мръсна работа. — Рейли отпи глътка водка.

— Така е, Мишка. Това дело е много по-сложно от всички, които съм имал през тази година — каза вече само на себе си Провалов. Той с удоволствие би се върнал към обикновените случаи, с които се занимаваше отдел „Убийства“ — съпруг претрепал жена си, защото се е чукала със съседа, или обратното. Тези неща, въпреки че бяха грозни, все пак бяха много повече за предпочитане пред сегашния случай.

— Как се свързва той с момичетата си, Олег? — попита Рейли.

— Не ги търси по телефона. Отива в някой престижен ресторант с добър бар и чака, докато подходящият обект не седне до него.

— Хм, защо не му пробутате някое свое момиче?

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че можете да намерите някое красиво момиче, което върши тези неща срещу заплащане. Ще й кажете какво трябва да говори и ще му я покажете като добра примамка на въдицата. Ако клъвне, тя може да го накара да се разприказва.

— Прибягвали ли сте до подобни услуги?

— Преди три години така закопчахме един хитрец в Джърси. Обичаше да се хвали пред момичетата колко корав мъж е и колко хора е претрепал. Сега е в затвора за убийство. Олег, много хора са попаднали в затвора, защото не могат да си държат устата затворена, повярвай ми. Това се отнася дори и за такива като нас.

— Питам се дали от Школата на врабчетата нямат някоя…? — каза замислен Провалов.

Не беше много честно да се вършат такива работи нощем, но никой не беше казал, че във войната има нещо честно. Полковник Бойл беше в командния си пункт и следеше действията на авиобригадата на Първа бронетанкова дивизия. В нея участваха главно неговите хеликоптери „Апачи“, но имаше и няколко „Киова Уориърс“, които изпълняваха ролята на разузнавачи за по-тежките машини. Целта беше един германски танков батальон, който симулираше разгръщане на нощен бивак след офанзива през деня. Те играеха ролята на руснаци, един сценарий на НАТО, който се изпълняваше от трийсет години след въвеждането на първите хеликоптери „Кобра“ на въоръжение през 70-те години. Тогава за първи път във Виетнам бяха оценени възможностите на бойния хеликоптер. Това беше направо откритие. Въоръжени за първи път през 1972 година с ракети TOW, те се бяха оказали опасен противник за северновиетнамските танкове, а това беше още преди да бъдат въведени системите за нощно виждане. Сега за „Апачи“ операцията беше нещо като състезание по спортна стрелба и германците все още не можеха да му противодействат успешно. Дори тяхното оборудване за нощно виждане не компенсираше огромното преимущество, което имаха ловците от въздуха. Една идея за покриване на танковете с термоизолационно одеяло почти проработи. Искаха по такъв начин да попречат на хеликоптерите да откриват по топлината преследваната от тях неподвижна плячка. Но проблемът беше в ствола на главното оръдие на танка, за който не беше много практично да бъде покрит, а и одеялата се оказаха не много ефикасни. Все едно да метнеш покривка за единично легло върху спалня. Така че сега системата на апачите за осветяване с лазер просто шареше по танковете „Леопард“ достатъчно дълго, за да гарантира точно попадение на техните ракети „Хелфайър“. Макар че германските танкове се опитаха да отвърнат на огъня, действията им не се оказаха ефикасни. Жълтите светлини „убит съм“ започнаха да мигат по-често и още един танков батальон стана жертва на мнима атака.