Том Клэнси - Мечката и драконът

— Как е дъщеря ти? — попита Кети.

— Тя и твоята Кейти са добри приятелки. Вече излиза с едно момче.

— Така ли?

— Казва се Джейсън Хънт. Мисля, че работата е сериозна. Дава й да кара една от спортните му коли — каза О’Дей и се засмя. В този момент мобифонът му иззвъня.

— В страничния джоб е — каза той на първата дама.

Кети го извади. Отвори го и се обади.

— Ало?

— Кой е? — попита познат женски глас.

— Андреа? Кети е. Пат е тук. — Тя взе Кайл и му подаде телефона, като наблюдаваше лицето на агента от ФБР.

— Да, скъпа? — каза Пат. Заслуша се и за секунда-две притвори очи. Това й каза повече от думите. Напрегнатото му лице се отпусна. От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка, а раменете му вече не бяха като на човек, който очаква да получи тежък удар. — Да, скъпа, отбих се да видя доктор Райън. Сега сме в детската градина. О, да, разбира се. — Пат подаде телефона на Кети. Тя го сложи между рамото и ухото си.

— Какво каза Мадж? — попита президентшата, въпреки че вече знаеше какъв ще е отговорът.

— Всичко е нормално… ще е момче.

— Значи Мадж беше права, като ти казваше, че шансовете са на твоя страна.

Те все още са. Андреа беше в много добра форма. Няма да има никакви проблеми. Кети беше сигурна.

— След седем месеца от следващия вторник — добави развълнувана Андреа.

— Слушай какви съвети ще ти даде Мадж. Аз така направих. — Знаеше много добре в какво вярваше доктор Норт. Никакво пушене. Никакво пиене. Повече движение. Посещавай редовно заедно със съпруга си консултациите за родилки. Ела да те прегледам пак след пет седмици. Прочети „Какво да очакваш, когато очакваш“.

Кети му върна мобифона. Когато той се обърна, за да го вземе, очите му бяха навлажнени.

— Да, скъпа, добре. Идвам веднага. — Затвори телефона и го сложи в джоба си.

— По-добре ли се чувстваш? — попита го усмихната тя.

Една от лъвиците се приближи, за да вземе Кайл. Малкото момченце ги обичаше и й се усмихна.

— Да. Съжалявам, че те обезпокоих. Държах се като страхливец.

— Хайде, хайде — скара му се доктор Райън. — Както ти казах, животът не е кино. Тук нещата са по-други. Знам, че си корав мъж, Пат. И Джак е такъв. Ти какво ще кажеш, Рой?

— Готов съм винаги да работя с Пат. Поздравления, приятел — каза Олтман, обръщайки се към агента от ФБР.

— Благодаря — отвърна О’Дей.

— Аз ли да кажа на Джак, или Андреа ще иска да го направи? — попита Хирургът.

— Мисля, че ще е по-добре да попиташ нея.

Пат О’Дей се беше преобразил. Походката му беше станала много по-енергична. Раменете му се изправиха и сега имаше опасност да си удари главата в тавана. Той с изненада видя, че Кети също се отправя към поликлиниката, но по-късно разбра каква е причината. Предстоеше женски разговор.

Кети отиде при Андреа още преди той да успее да прегърне жена си.

— Чудесна новина. Много са радвам за теб!

— Да, в края на краищата тези от ФБР ги бива за нещо — пошегува се Андреа.

След това мечокът с мексиканските мустаци я вдигна от пода, прегърна я и я целуна.

— Това трябва да се отпразнува — каза той.

— Защо не дойдете довечера на вечеря у нас? — попита Хирургът.

— Не можем — отвърна Андреа.

— У кого ще сте? — настоя да узнае Кети и Андреа нямаше как да се измъкне.

— Е, ако президентът няма нищо против.

— Момиче, нали аз ви каня. Има моменти, когато Джак няма думата — увери ги доктор Райън.

— Е, добре тогава.

— В седем и половина — уточни президентшата. — В обикновено облекло.

Жалко, че вече не можеха да живеят като нормални хора. Поводът беше добър за Джак да приготви любимите си пържоли на скара. Много добре ги правеше. А тя не беше правила салатата си от спанак от месеци. Да му се не види и президентството!

— А, Андреа, тази вечер ти се полагат две питиета по случай тържеството. След това по едно, най-много две на седмица.

Госпожа О’Дей кимна.

— Доктор Норт вече ми каза.

— Мадж е голям противник на алкохола. — Кети беше изпълнявала съветите й с Кайл и Кейти. Бременността не беше шега работа. Животът е прекалено ценно нещо, за да се подлага на рискове.

Всичко ставаше по електронен път. Някога финансовото състояние на една страна се измерваше с броя на златните блокчета, които тя пазеше на сигурно и добре охранявано място или държавният глава ги носеше навсякъде със себе си в сандък. През деветнадесети век книжните банкноти намират вече широко приложение. Отначало те имат покритие в злато и в сребро и стойността им се измерва с тежината му. Но постепенно тази практика е прекратена, защото тези ценни метали са твърде тежки, за да бъдат прехвърляни от едно място на друго. Скоро и книжните банкноти стават прекалено много, за да ги носи човек със себе си. За обикновените граждани следващата стъпка са пластмасовите карти с магнитни ленти на гърба, чрез които при покупка вашите предполагаеми авоари могат да бъдат прехвърлени в сметката на някой друг. За големите корпорации и държавите нещата стоят още по-теоретично. Една държава определя стойността на валутата си, изчислявайки какво количество стоки и услуги са изработили гражданите й с ежедневния си труд. Това определя финансовото й състояние й то се приема за достоверно от другите държави и граждани по света. Това свое богатство тя може да разпраща чрез оптически или медни кабели и дори с помощта на сателитни връзки в други части на света, така че милиарди долари, лири стерлинги, йени или новите евро се прехвърлят от едно място на друго само с едно натискане на бутона. Този начин е много по-лесен и много по-бърз, отколкото да се товарят купища златни блокчета, но въпреки удобствата, които се предлагат, системата, по която се определя какво е валутното състояние на даден човек или държава, е изключително стриктна и в някои централни банки по света цифровият израз на богатството на дадена страна се определя до най-малките числа след десетичната точка. Системата позволява известни отсрочки за сделки, които са в процес на реализация, но техните срокове са точно определени по електронен път. Това, което се получава в крайна сметка като резултат, не е по-различно от преброяването на златните блокчета в съкровищницата на цар Крез. Новата система, която зависи от движението на електроните и фотоните от един компютър към друг, е дори по-точна и по-безпристрастна. Някога е можело оловни блокчета да се боядисат в жълто, за да се заблуди някой по-небрежен инспектор, но за да се излъже една компютризирана счетоводна система се иска много повече.