Том Клэнси - Мечката и драконът

— Благодаря, че ме запознахте с тези данни. Поговорете по въпроса с Държавния департамент и ЦРУ — нареди им отново той. — Искам оценъчен доклад, и то колкото може по-скоро.

— Добре — каза Джордж Уинстън, стана и тръгна обратно към тунела, за да премине на отсрещната страна на улицата.

— Господин Грант — подхвърли Джак след тях, — идете да поспите, изглеждате ужасно.

— При тази работа разрешено ли ми е да спя? — попита Телескопът.

— Разбира се, както и на мен — каза с тъжна усмивка президентът. Когато си отидоха, погледна към Арни: — Слушам те.

— Поговори с Адлер и го накарай да поприказва с Хитч и Рътлидж. Ти също трябва да се срещнеш с тях — посъветва го Арни.

Райън кимна.

— Добре, кажи на Скот какво ми трябва и че ми е нужно бързо.

— Добра новина — каза й професор Норт, когато се върна в стаята.

Андреа Прайс О’Дей беше в Балтимор, в болницата на института „Джон Хопкинс“ за преглед при д-р Мадж Норт, професор по акушерство и гинекология.

— Наистина ли?

— Да — увери я с усмивка д-р Норт, — бременна сте.

Инспектор Патрик О’Дей скочи на крака, сграбчи жена си и бурно я целуна.

— О — каза почти на себе си Андреа, — мислех, че съм твърде стара.

— Рекордът е доста над петдесетте, а вие сте още далеч от тях — отвърна д-р Норт и се усмихна. За първи път в професионалната си кариера съобщаваше подобна новина на двама души, които носеха пистолети.

— Някакви проблеми? — пропита Пат.

— Андреа, това ще ви е за първи път. Прехвърлили сте четирийсет и това ви е първата бременност, нали?

— Да. — Тя знаеше какво ще последва, но не посмя да го каже.

— Това означава, че вероятността за синдром на Даун е увеличена. Може да се установи с анализ от плацентата. Препоръчвам ви да го направите по-скоро.

— Колко скоро?

— Мога да го направя и днес, ако искате.

— А ако тестът е…?

— Позитивен? Е, тогава трябва да решите дали искате да родите дете с такъв недъг. Някои хора го правят, други не. Вие трябва да решите, а не аз — каза им Мадж Норт. През професионалната си кариера тя беше правила аборти, но като повечето акушери предпочиташе да изражда деца.

— Синдромът на Даун… как… искам да кажа… — Андреа стисна ръката на съпруга си.

— Шансовете са много повече във ваша полза, от порядъка на сто към едно, но това са предположения. Преди да се безпокоите за тези неща, по-добре е да разберете дали изобщо имате основания.

— Сега ли? — попита Пат.

Доктор Норт се изправи.

— Да, в момента съм свободна.

— Защо не се поразходиш малко, Пат? — предложи специален агент Прайс О’Дей на съпруга си. Тя успя да запази самообладание, което не изненада съпруга й.

— Добре, скъпа. — Целуна я и излезе.

Този момент не беше най-добрият за професионалния агент от ФБР. Жена му беше бременна, но сега се питаше дали това е добре или не. Ако не е, тогава какво? Той беше ирландски католик и неговата църква забраняваше абортите както убийствата. Самият той разследваше убийства и дори веднъж беше свидетел на едно. Десет минути по-късно беше убил двамата терористи, които го бяха извършили. Този спомен се връщаше, когато сънуваше кошмари, въпреки героизма, който беше проявил, и похвалите, които получи.

Но сега го беше страх. Андреа беше добра мащеха за малката му Меган, а двамата не желаеха нищо повече на този свят от тази новина, ако наистина тя се окажеше добра. Вероятно щеше да бъде необходим един час и той беше наясно, че не може да го прекара в чакалнята пред лекарския кабинет, пълна с бременни жени, които четяха стари списания и вестници. Но къде да отиде? С кого да се срещне?

Добре. Изправи се и излезе. Реши да отиде в сградата на Момений 16 16 Център за наследствени очни болести при института „Джон Хопкинс“ на името на неговата създателка Момений Хъчисън. — Бел.прев. . Няма да е трудно да го намери. Не беше.

Издаде го Рой Олтман. Грамадният бивш парашутист, който командваше охраната на Хирурга, не обичаше да стои на едно място като цвете в саксия, а обикаляше насам-натам като лъв в клетка. Винаги проверяваше, оглеждаше с опитно око на професионалист за нещо необичайно. Забеляза О’Дей при асансьора във фоайето и му махна.

— Здравей, Пат. Какво става?

Тук нямаше никакво място за съперничество между ФБР и Сикрет сървис. О’Дей беше спасил живота на Пясъчната кофичка и беше отмъстил за смъртта на трима колеги на Олтман, между които беше и неговият стар приятел Дон Ръсел, който загина като мъж с пистолет в ръка, изправен срещу тримата убийци. О’Дей беше довършил работата на Дон.