Том Клэнси - Мечката и драконът

Тогава как се беше случило? И какво точно беше станало?

А и кога трябваше да уведоми Клиф Рътлидж за това? Как ще се отрази случилото се на търговските преговори? Карл Хитч разбра, че го очаква напрегната вечер.

— Китайската народна република няма да позволи да й се диктуват условия — заяви министърът на външните работи Шен Танг.

— Министре — отвърна Рътлидж, — Съединените щати нямат намерение да диктуват условия на когото и да било. Вашата национална политика трябва да служи на интересите на страната ви. Ние разбираме това и го уважаваме. Искаме обаче и вие да разберете и да уважавате нашето право и ние да водим национална политика, която да отговаря на интересите на страната ни. В случая това означава да приложим условията на Закона за търговската реформа.

Това беше голямо размахване на остра сабя и всеки в залата го знае, помисли си Марк Грант. Законът за търговската реформа даваше възможност на изпълнителната власт да прилага търговските си закони към някоя страна така, както ги прилага тя и за американските стоки. Беше нещо като потвърждение в международен план на поговорката, че лявата обувка не става за десния крак. В случая всичко, което правеше Китай, за да не допусне американските стоки на китайския пазар, ще бъде приложено за китайските стоки на американския и по този начин щеше да бъде ликвидирано китайското положителното търговско салдо на стойност 70 милиарда годишно в търговията със САЩ. Това бяха 70 милиарда долара твърда валута! Парите, с които правителството на КНР искаше да купува от Америка или от другаде, вече нямаше да бъдат налице. Търговията щеше да стане търговия: едно мое срещу едно твое. Така беше на теория, но на практика никога досега не се получаваше.

— Ако Америка наложи ембарго на китайските стоки, Китай ще направи същото с тези на Америка — контрира Шен.

— А това няма да бъде от полза нито за вас, нито за нас — отговори Рътлидж. Той не добави, че в случая те щяха да бъдат губещите. Китайците знаеха добре това, за да им го казва изрично.

— А какво ще стане с клаузата за нашата страна на най-облагодетелствана нация в търговията? Какво ще стане с приемането ни в Световната търговска организация? — попита китайският министър на външните работи.

— Г-н министър, Америка не може да гледа благосклонно на тези два въпроса, докато вашата страна очаква от нас да държим отворени пазарите си за вашите стоки, а вие да държите вашите затворени за нашите. Търговията, сър, означава търговия, равностойна размяна на ваши срещу наши стоки — подчерта отново Рътлидж може би за двайсети път след обяда. Надяваше се най-после онзи да разбере какво му казва.

Не беше съвсем прав. Китаецът беше наясно. Просто не искаше да признае този факт. Това беше част от китайската политика на международната арена.

— Вие пак се опитвате да диктувате условия на КНР — отвърна ядосан или се преструваше на ядосан Шен. Видът му беше такъв, сякаш Рътлидж беше паркирал колата си на неговото място.

— Не, господин министър, няма такова нещо. Вие, сър, се опитвате да диктувате условия на Съединените американски щати. Вие твърдите, че трябва да приемем вашите търговски условия. И тук, сър, грешите. Не виждаме по-голяма необходимост да купуваме вашите стоки, отколкото вие виждате в купуването на нашите. С тази разлика, че вие имате много по-голяма нужда от нашата твърда валута, отколкото ние се нуждаем от вашите гумени играчки за нашите кучета.

— Можем да купуваме самолети за нашите авиолинии от „Еърбъс“ също толкова лесно, колкото и от „Боинг“.

Това наистина започва да става досадно. Рътлидж искаше да отговори: „Но без нашите долари с какво ще платиш за тях, Чарли?“ Обаче „Еърбъс“ беше в отлични отношения със своите клиенти и това беше още един от начините европейската самолетостроителна компания, ползваща правителствени субсидии, да играе „честно“ на пазара с частната американска корпорация. По тази причина вместо това той каза:

— Да, г-н министър, можете да го направите, а ние ще купуваме търговски стоки от Тайван, от Корея, от Тайланд или от Сингапур също толкова лесно, колкото ги купуваме от вас.

— „А на тях ще им е много удобно да купуват самолетите си от «Боинг»“! — Но това няма да бъде в интерес нито на вашия, нито на нашия народ — заключи той.

— Ние сме суверенна страна — отвърна Шен, продължавайки в предишния си стил, и Рътлидж разбра, че цялата реторика е кой да вземе връх в наддумването. Това беше стратегия, която беше успявала много пъти досега. Но Рътлидж имаше инструкции да не се съобразява с разиграването на дипломатическия театър, а китаецът още не беше схванал това. Може би ще го разбере, ако има на разположение още няколко дни, помисли си той.