Том Клэнси - Мечката и драконът

Нямаше как да знае, че като всеки телевизионен оператор Пийт Никълс можеше да действа мълниеносно като покерджиите в Лас Вегас. Той намигна на Бари Уайз и четиримата се отправиха към микробуса.

— Сега ли да изпратим материала? — попита продуцентът.

— Нека да не го правим толкова демонстративно — каза Уайз. — По-добре ще е малко да се отдалечим.

Те поеха на запад към площад „Тянанмън“, където телевизионен микробус, предаващ по сателит, не беше необичайна гледка. Уайз вече беше се свързал по сателитния телефон с Атланта.

— Предава мобилният екип на Уайз от Пекин — каза кореспондентът.

— Здравей, Бари — чу се познат глас в отговор. — Тук е Бен Голдън. Какво ще ни предадеш?

— Материалът е направо експлозивен — уведоми Уайз редактора си от другия край на света. — Двойно убийство и раждане. Единият от убитите е католически кардинал и посланик на Ватикана в Пекин. Другият е китайски баптистки свещеник. И двамата бяха застреляни пред камерата. Може би ще искаш да се консултираш с правния отдел за това?

— Мамка му! — изруга онзи от Атланта.

— Предаваме ти материала в суров вид. Аз ще бъда наблизо, за да коментирам по телефона. Но нека първо да предадем видеокадрите.

— Добре. Ние сме на канал нула шест.

— Нула шест, Пийт — каза Уайз на оператора, който трябваше да осъществи връзката.

Никълс застана пред контролното табло.

— Готови… Лентата е вътре. Настройвам я за шест… Предаване… Сега!

След това сигналът се отправи в атмосферата към сателита, който беше на стационарна орбита на 22 800 мили директно над Адмиралските острови в Морето на Бисмарк.

От Си Ен Ен не си правеха труда да засекретяват видеосигналите. Това беше неудобно от техническа гледна точка, а и малко хора биха се опитали да откраднат сигнали, които много лесно биха могли да получат със своите кабелни системи, и то безплатно само за няколко минути, а дори да получат картина след още четири секунди.

Но този сигнал идваше в твърде необичаен час, което беше добре за Си Ен Ен в Атланта, защото някои от ръководството на компанията щяха да искат да видят материала предварително. Изстрели и смърт не бяха нещо, което средният американец би поискал да види на закуска. Сигналите бяха приети и от американските служби за разузнаване, които имат много високо мнение за Си Ен Ен, но прихванатото от тях обикновено не отиваше много далеч. Обаче в случая то стигна до комуникационната служба в Белия дом. Тя до голяма степен имаше военни задачи и се намираше в приземния етаж на Западното крило. Дежурният офицер трябваше да реши колко важен е полученият материал. Ако той беше от изключителна важност, президентът трябваше да бъде уведомен до 15 минути, което означаваше да го събудят още в момента, а до това не се прибягваше често. Един спешен материал с гриф „Светкавица“ можеше да изчака и повече. Дежурният погледна часовника на стената. Е, поне до закуска. И така, вместо на президента, той се обади на неговия съветник по въпросите на националната сигурност д-р Бенджамин Гудли. Той трябваше да реши дали да уведоми президента. Водеше се като офицер от разузнаването.

— Да? — изръмжа Гудли на телефона и погледна часовника.

— Д-р Гудли, тук е свързочната служба. Току-що прихванахме нещо на Си Ен Ен от Пекин, което сигурно ще бъде интересно за шефа.

— Какво е то? — попита Гудли.

Отговориха му.

— Каква е според вас степента на достоверност?

— От това, което се вижда на кадрите, италианецът може би е оцелял, ако наблизо е имало добър хирург. Но китайският свещеник е с пръснат мозък. За него няма никакъв шанс, сър.

— И за какво е било всичко това?

— Не сме сигурни. Националната агенция за сигурност може би е прихванала и телефонния разговор между Уайз и Атланта, но засега още нямаме нищо оттам.

— Добре. Повторете с какво разполагате — нареди Гудли, вече полуразсънен.

— Сър, имаме видеокадри, на които двама мъже са застреляни и едно бебе се ражда в Пекин. Видеоматериалът е изпратен от Бари Уайз от Си Ен Ен. Виждат се три поражения от изстрели. Единият е в тавана на стая, която прилича на акушерски кабинет. Вторият куршум е попаднал в гърба на един човек, който е папският нунций в Пекин. Третият е пробил главата на човек, който е идентифициран като баптистки проповедник в Пекин. Вижда се, че е китаец. Междувременно се ражда едно бебе. Сега ние… Изчакайте за минутка, г-н Гудли. Току-що ми изпратиха спешно съобщение от Форт Мийд. Да, и те са прихванали сигнала, но имат и разговора чрез системата „Ешелон“, който ви чета в момента. Според него католическият кардинал е мъртъв. Казва се Ренато ди Мило. Нямам време да проверя дали името е произнесено правилно. Може би това ще направи Държавният департамент. Китайският свещеник се казва Ю Фаан. Също не мога да гарантирам за произношението. Те са били там, за да попречат на прекратяване на напреднала бременност и изглежда, че са успели, но са намерили смъртта си, докато са правили това. Третият, монсеньор на име Франц Шепке, името ми се струва съвсем германско, също е бил там и, изглежда, е оцелял. А, да. Той трябва да е високият, който се вижда на лентата. Трябва да я видите. Страхотна каша, сър. А когато стрелят по Ю, кадърът много напомня онзи от Сайгон по време на офанзивата „Тет“. Нали знаете, където южновиетнамският полковник от полицията застрелва северновиетнамския шпионин в главата с револвера си и от нея бликва фонтан от кръв. Не е подходящо за гледане рано сутрин — отбеляза дежурният офицер.