Том Клэнси - Мечката и драконът

Обаче сега й беше останало само отчаянието. Опита се да спре контракциите, да попречи на раждането, но това беше все едно да се опита да спре с лопата настъпването на прилива. Нейното малко излизаше. Тя го чувстваше. Разбираше го по изражението на лицето на акуширащата сестра. Тя погледна часовника си и излезе от стаята, махайки с ръка в момента, когато Лянхуа се мъчеше да спре и да върне назад процеса, за да не даде детето си на Смъртта. Тя се бореше, задържаше дишането си, противопоставяше се на мускулите си, задъхваше се, вместо да диша дълбоко, бореше се, бореше се, бореше се, но всичко беше напразно. Знаеше го. Съпругът й не се виждаше наоколо, за да й помогне. Той бе имал достатъчно кураж да я докара до тук, но нямаше смелост да защити нея и детето й от това, което ставаше сега. С отчаянието настъпи и отпускането. Моментът настъпи. Чувството й беше познато от преди. Не можеше да се съпротивлява повече. Време беше да се предаде.

Докторът видя сестрата да му маха. Беше мъж За мъжете беше по-лесно и те слагаха повечето смъртоносни инжекции в болницата. Той взе 50-кубиковата спринцовка от кутията, отиде до шкафа с медикаментите, отключи го и извади голямата бутилка с формалдехид. Напълни спринцовката, без да си даде труд да изкара напълно въздуха от нея, защото целта на тази инжекция беше да убие и не се изискваше специална предпазливост. Тръгна по коридора към стая номер 3. Беше деветият час от дежурството му. Преди няколко часа беше извършил трудно, но успешно цезарово сечение, а с това работният му ден щеше да приключи. Тази манипулация не му харесваше. Правеше я, защото това му беше работата, беше част от политиката на държавата. Глупава жена, да се опита да задържи детето без разрешение. Сама си беше виновна. Знаеше какви бяха правилата. Всички ги знаеха. Беше невъзможно да не ги знае. Но тя ги беше нарушила. Нямаше да бъде наказана за това. Нямаше да отиде в затвора, да загуби работата си и да й бъде наложена глоба. Просто щеше да си отиде вкъщи, а утробата й щеше да бъде както преди девет месеца — празна. Щеше да се чувства малко по-стара и малко по-умна и ако подобно нещо се случеше пак, щеше да е много по-добре да направи аборт във втория или в третия месец, преди да се привърже твърде много към проклетото нещо. Това щеше да е много повече за предпочитане, отколкото да премине през цялата бременност за нищо. Беше тъжно, но в живота имаше много тъга и те се бяха примирили с нея. Докторът беше избрал да бъде доктор, а жената от стая 3 да е бременна.

Той влезе в стаята с маска на лицето, защото не искаше да докара някоя инфекция на жената. По същата причина използва и стерилна спринцовка, в случай че иглата се плъзне и той я убоде погрешка.

Така.

Седна до акушерския стол, който се използваше както за израждане на бебета, така и за аборти в напреднала бременност. Процедурата, която практикуваха в Америка, беше малко по-лека. Просто пробиваха черепа на бебето, изсмукваха мозъка, след това го смачкваха и изваждаха останалото, което беше много по-лесно, отколкото да извадят целия плод, а и за жената беше далеч по-леко. Запита се какъв ли беше конкретният случай, но нямаше никакъв смисъл да знае. Безполезно е да знаеш нещо, което не можеш да промениш.

Така.

Той погледна към нея. Имаше пълно разкритие и бе напълно готова. Главата се подаваше, малка и окосмена. По-добре беше да изчака още една-две минути, за да може след като свърши работата си, тя да изхвърли плода с един напън и всичко да свърши. След това жената щеше да си тръгне, да поплаче и да започне да преодолява мъката. Беше прекалено много съсредоточен, за да обърне внимание на суматохата в коридора пред родилната стая.

Ян блъсна вратата и я отвори. Видя всичко. Всички го видяха. Лянхуа лежеше на родилната маса. Куон не беше виждал досега подобно нещо. Начинът, по който краката на жената бяха вдигнати нагоре и бяха разкрачени, му приличаше повече на приспособление за по-лесно изнасилване на жени. Главата на жена му беше извърната назад, за да не гледа как се ражда детето й. След това той разбра защо.

Там имаше лекар. В ръката си държеше голяма спринцовка, пълна с…

… Бяха дошли навреме! Ян Куон събори лекаря от стола и се втурна вдясно към лицето на жена си.

— Аз съм тук! Преподобният Ю е с мен, Лян. — Беше като светлина, нахлула в тъмната стая.

— Куон! — извика Лянхуа, усещайки, че пак идва напън, но този път го искаше.

Но след това нещата се усложниха още повече. Болницата имаше своя охрана и след като бяха уведомени от чиновника в главната чакалня, един от тях се обади в полицията. А тя, за разлика от болничния персонал, беше въоръжена. В коридора се появиха двама полицаи и с изненада видяха, че там има чужденци и телевизионен екип. Без да им обръщат внимание, те нахълтаха в родилната стая и видяха бременната жена, която в момента раждаше, докторът беше на пода, а вътре имаше и четирима мъже, двама от които чужденци.