Том Клэнси - Мечката и драконът

Горе Лянхуа видя разликата в очите им. Когато се раждаше Ю Лонг, в тях се четеше радостно очакване. Под маските се виждаше, че те се усмихват… но не и този път. Някой влезе в стая номер 3 на отделението и каза нещо на сестрата. Тя бързо извърна глава към леглото, на което лежеше Лянхуа, и състраданието изчезна от израза й. Въпреки че Ян не чу какво й казаха, разбра това, което беше важно. Беше нещо, което не се хареса много на сестрата, но тя трябваше да го изпълни, защото се налагаше. Китай беше страна, в която хората изпълняваха това, което им се кажеше, независимо дали им харесва или не. Лянхуа усети нов пристъп на контракции. Бебето в утробата й се опитваше да излезе, без да знае, че бърза да бъде умъртвено от държавата. Акушерките обаче знаеха. Преди, при раждането на Ю Лонг, те стояха наблизо, не бяха се надвесили над нея, но бяха готови всеки момент да се погрижат всичко да мине добре. Но сега не беше така. Сега те се отдръпнаха, като не желаеха да чуват виковете на една майка, която щеше да помогне на малкото същество да намери смъртта си.

Останал на първия етаж, Ян Куон също беше наясно с това. Спомни си първородния си син Ю Лонг, докосването на ръчичките му, звуците, които издаваше, първата усмивка. Спомни си го как седна, как започна да пълзи, как направи първата крачка в малкия им апартамент, как произнесе първите думи… Но сега малкият Голям дракон беше мъртъв. Повече никога нямаше да го види, след като попадна под колелата на автобуса. Равнодушната съдба беше откъснала детето от ръцете му и го беше захвърлила като непотребен боклук на пътя, а сега държавата щеше да убие и второто му дете. Щеше да стане горе, на не повече от десет метра, а той нямаше да може да направи нищо… Това не беше непознато чувство за гражданите на Народната република, където нарежданията идваха отгоре и трябваше да се изпълняват, но сега той трябваше да им се противопостави на всяка цена и това беше напълно естествено. Двете сили се бореха в главата на фабричния работник Ян Куон. Той я стискаше с две ръце, мъчейки се да се пребори с дилемата. Напрягаше очи, въпреки че не можеше да види нищо повече от стената на стаята, но въпреки това се взираше… Все нещо трябваше да има…

Имаше телефон с монети, а монетите бяха в джоба му. Помнеше и телефонния номер. Ян Куон вдигна слушалката и го набра, неспособен сам да промени съдбата, но надявайки се друг да направи това.

— Аз ще се обадя — рече на английски преподобният Ю, стана и отиде при телефона.

— Забележителен човек — каза Уайз на двамата католици.

— Да — съгласи се кардинал Ди Мило. — Той е добър пастир на своето стадо, а от това по-хубаво няма.

Монсеньор Шепке извърна глава, когато чу гласа на Ю. По тона му усети, че нещо не е в ред и че е сериозно. Когато пасторът се върна в хола, изражението му показваше, че е така.

— Какво има? — попита на безупречен китайски Шепке. Може би то не беше за пред американските репортери.

— Отнася се за една жена от енорията ми — отвърна Ю, посягайки към сакото си. — Тя е бременна и сега ще ражда, но бременността й не е разрешена и съпругът й се страхува, че в болницата могат да убият детето. Трябва да отида и да помогна.

— Франц, така ли постъпват тук? — попита на немски Ди Мило.

Йезуитът му отговори на старогръцки, за да бъде съвсем сигурен, че американците няма да разберат.

— Казвал съм ви за това, Ваше високопреосвещенство — напомни му монсеньор Шепке на езика на Аристотел. — Тук акушерите извършват нещо, което във всяка цивилизована страна по света се смята за убийство, и решението да се постъпи така в случая е от чисто политически и идеологически съображения. Ю иска да отиде и да помогне на родителите да попречат на това срамно дело.

На Ди Мило му беше нужно по-малко от секунда, за да вземе решение. Той се изправи и каза:

— Фаан?

— Да, Ренато.

— Можем ли да дойдем с теб и да помогнем? Нашият дипломатически статут може да се окаже полезен — каза Негово високопреосвещенство със силен акцент, но на разбираем китайски.

Преподобният Ю не се забави много с отговора:

— Да, чудесна идея. Ренато, не мога да позволя това дете да умре!

Ако стремежът за продължаване на рода е най-основен за човека, то има малко неща, които така биха подтикнали един възрастен мъж към действие, като детето в беда. За такова нещо хора се хвърлят в горящи сгради и скачат в реки. В случая тримата духовници трябваше да отидат в общинска болница и да предизвикат властта на най-многолюдната страна в света.