Том Клэнси - Мечката и драконът

— Какво става тук? — изрева по-старшият, който знаеше, че заплахата беше главното средство за контрол на хората в КНР.

— Тези хора ми пречат да си върша работата! — изкрещя на свой ред докторът. Ако не действаше бързо, проклетото бебе щеше да се роди и да поеме въздух и тогава той не би могъл…

— Какво? — попита отново ченгето.

— Тази жена е бременна без разрешение и мой дълг е сега да умъртвя плода. Тези хора ми пречат. Моля, изведете ги от стаята.

Това беше достатъчно за полицаите. Те се обърнаха към натрапилите се посетители.

— Веднага напуснете! — нареди им старшият, а по-младият сложи ръка върху служебния си пистолет.

— Не! Не! — отговориха едновременно Ян Куон и Ю Фаан.

— Докторът каза, че трябва да напуснете — настоя полицаят. Не беше свикнал обикновени хора да не се подчиняват на заповедите му. — Излезте веднага!

Докторът си каза, че сега е моментът да изпълни неприятното задължение и да си върви у дома. Той изправи стола и го избута до мястото, където трябваше да бъде.

— Няма да направите това! — този път се обади Ю, който говореше с целия морален авторитет, който образованието и статутът му даваха.

— Ще го изведете ли навън? — попита гневно докторът, докато нагласяваше стола.

Куон беше в неизгодна позиция да направи нещо, защото стоеше до главата на жена си. За негов ужас той видя как докторът вдига спринцовката и си наглася очилата. Точно тогава жена му, която сякаш отсъстваше през последните две минути, пое дълбоко въздух и се напъна.

— А — каза докторът.

Главата на плода беше се показала изцяло и оставаше само да…

Преподобният Ю беше виждал много злини в живота си като повечето духовници. При тях това се случва толкова често, колкото и при дългогодишните полицаи. Но да види как убиват едно бебе пред очите му беше прекалено много. Той грубо изблъска по-младия полицай и удари доктора отзад по главата, отхвърляйки го вдясно, а след това скочи отгоре му.

— Засне ли това? — попита Бари Уайз в коридора.

— Да — потвърди Никълс.

Младият полицай се почувства засегнат не толкова от нападението срещу доктора, а по-скоро от факта, че този гражданин беше посегнал на униформен служител от въоръжената народноосвободителна полиция. Разгневен, той извади пистолета си от кобура и от объркана ситуацията стана смъртоносна.

— Не! — извика кардинал Ди Мило, приближавайки се до полицая.

Той се обърна по посока на гласа, видя възрастния куай (т.е. чужденец), облечен в много странни дрехи, който се насочваше към него с враждебен вид. Първата реакция на полицая беше да удари чужденеца в лицето със свободната си лява ръка.

Ренато, кардинал Ди Мило, не беше удрян от детството си и посегателството срещу неговата персона беше още по-обидно поради религиозния му и дипломатически статут. Да го удари този хлапак! Той отстъпи назад след удара, а след това изблъска встрани мъжа, за да се притече на помощ на Ю и да му помогне да държи доктора убиец далеч от бебето, което беше на път да се роди. Докторът пълзеше по пода, държейки спринцовката високо във въздуха. Кардиналът я сграбчи с ръка и я захвърли срещу стената. Тя не се счупи, защото беше пластмасова, но металната игла се изви.

Ако полицаите си даваха сметка какво се случваше или ако бяха по-добре обучени, всичко щеше да спре дотук. Но те не бяха и затова не стана така. Сега пък по-старшият полицай измъкна пистолета си. Използва го, за да удари италианеца отзад по главата, но не го направи сръчно и успя само да го зашемети и да разцепи кожата.

Тук дойде ред на монсеньор Шепке. Неговият кардинал, човекът, на когото беше задължен да служи и да защитава, беше нападнат. Той беше духовник, не можеше да използва сила за нападение, но можеше да брани. Това и направи. Сграбчи старшия полицай за ръката, която държеше пистолета и я изви в по-безопасна посока, за да не сочи към останалите в стаята. Но пистолетът все пак изгърмя и въпреки че куршумът се сплеска в бетонния таван, трясъкът в малката стая беше оглушителен.

По-младият полицай си помисли, че са нападнали другаря му. Той насочи пистолета си и стреля, но не улучи Шепке, а уцели кардинал Ди Мило в гърба. Големокалибреният куршум прониза тялото и излезе отпред, пробивайки далака на духовника. Болката изненада Ди Мило, но погледът му беше фокусиран върху появяващото се бебе.

Гърмежът беше стреснал Лянхуа и напънът, който последва, беше чисто рефлекторен. Бебето се показа и щеше да падне с главата надолу върху твърдия под, ако преподобният Ю не беше протегнал ръце и не беше предотвратил това, спасявайки по този начин живота на новороденото. Той лежеше на една страна и чак тогава видя, че при втория изстрел неговият приятел католик беше сериозно ранен. Като държеше бебето, той се изправи на крака и погледна гневно младия полицай.