Том Клэнси - Мечката и драконът

— Куай дан! — извика той: — Негодник!

Забравяйки за детето в ръцете си, той се втурна напред към объркания и изплашен полицай. Онзи реагира автоматично като робот, протегна ръка напред и простреля баптисткия проповедник право в челото. Ю се завъртя и се строполи върху кардинал Ди Мило, падайки по гръб така, че гърдите му поеха като възглавница новороденото.

— Махни това! — изкрещя старшият на по-младия си партньор.

Но злината вече беше сторена. Преподобният Ю беше мъртъв, от тила му се стичаше мозък и кръв върху мръсния под.

Докторът пръв предприе някакво по-разумно действие. Бебето беше излязло и той вече не можеше да го убие. Взе го от безжизнените ръце на Ю и го хвана за краката с намерение да го тупне по гърба, но то изплака, без да има нужда от това.

Добре — каза си така машинално докторът, както полицаят стреля втория път. От тази дивотия има и един добър резултат. Преди шейсет секунди искаше да убие бебето, но сега нещата изглеждаха съвсем други. Тогава трябваше да се прекрати една неразрешена бременност. Сега гражданин на Китайската народна република беше поел въздух и негов дълг като лекар беше да го защитава. Не се чувстваше раздвоен, защото това изобщо не му беше минавало през ума.

Изминаха няколко секунди, през които хората се опитаха да осъзнаят какво се беше случило. Монсеньор Шепке видя, че Ю е мъртъв. Не можеше да е жив с тази рана в главата. Оставаше му да се погрижи за кардинала.

— Ваше високопреосвещенство — каза той и коленичи, за да го вдигне от окървавения под.

На кардинал Ди Мило му се стори странно, че изпитва толкова слаба болка, но знаеше, че смъртта му е близко. Далакът му беше разкъсан и кръвта заплашително струеше. Нямаше време да помисли как беше преминал животът му, нито да си представи бъдещето. Но въпреки това неговата вяра се беше наложила още веднъж.

— Детето, Франц, детето? — попита с мъка той.

— Бебето ще живее — каза монсеньор Шепке на умиращия човек.

Кардиналът се усмихна.

— Бене — каза той, преди да затвори очи за последен път.

Последният кадър, заснет от екипа на Си Ен Ен, беше как бебето лежи върху гърдите на майка си. Те не знаеха името й, лицето на жената изразяваше пълно недоумение, но след като почувства дъщеря си, то стана нежно като на всяка майка.

— По-добре ще е да се омитаме оттук, Бари — прошепна операторът.

— Мисля, че си прав, Пийт.

Уайз отстъпи назад и тръгна вляво по коридора към стълбите. Сега в ръцете си имаше материал, който можеше да му донесе още една награда „Еми“. Беше станал свидетел на човешка драма, каквато рядко може да се види, а сега трябваше да излезе навън, и то колкото може по-бързо.

Вътре в родилната стая старшият полицай разтърси глава, ушите му още пищяха. Опита се да си даде сметка какво се беше случило. След това забеляза, че светлината стана по-слаба. Телевизионната камера я нямаше! Трябваше да направи нещо. Изправи се и хукна през вратата. Огледа се и видя последния американец да слиза по стълбите. Остави колегата си в стаята и побягна нататък, като сви по аварийното стълбище, скачайки през стъпало колкото може по-бързо.

Уайз поведе групата си през централното фоайе срещу изхода, където ги чакаше микробусът със сателитната антена. Почти бяха стигнали до вратата, когато един вик ги накара да се обърнат. Беше старшият полицай, около 40-годишен, и отново с пистолет в ръка, което изненада и подплаши хората в чакалнята.

— Продължавайте да вървите — каза Уайз на екипа си и те излязоха навън. Видяха колата със сателитната чиния върху покрива. Това беше средството, с което репортажът щеше да стане публично достояние.

— Стой! — извика полицаят. Той знаеше няколко английски думи.

— Момчета, покажете истинско хладнокръвие — нареди Уайз на останалите трима.

— Всичко е под контрол — каза операторът Пийт. Беше преметнал камерата върху рамото си и ръцете му не се виждаха.

Полицаят прибра пистолета в кобура и протегна дясната си ръка.

— Дайте ми лентата! — Акцентът му беше невъзможен, но все пак го разбраха какво казва.

— Тази лента е моя собственост — протестира Уайз. — Принадлежи на мен и моята компания.

Английският на ченгето не беше чак толкова добър. Той пак повтори искането си.

— Дайте ми лентата!

— Добре, Бари — каза Пийт, — ето я.

Операторът Питър Никълс вдигна камерата, натисна бутона за изхвърляне и извади лентата от камерата. Даде я с ядосан вид на полицая. Ченгето я взе доволен, обърна се кръгом и се отправи обратно към болницата.